Косачи [bg]

Дните на Цитра бяха запълнени с обучението и Прибирането.

Всеки ден Цитра придружаваше Косач Кюри до градове, избрани на абсолютно случаен принцип. Тя наблюдаваше как Косачът броди из улици, търговски центрове и паркове, как заприличва на лъвица, търсеща уязвима плячка. Цитра се научи да различава признаците на „застой“, както ги наричаше Косач Кюри — макар Цитра да не беше убедена колкото нея в готовността на преносителите им да станат субект на Прибирането. Цитра се чудеше колко от нейните собствени дни са били изпълнени с умора от живота, преди да стане стажант на смъртта. Ако Косач Кюри се беше натъкнала на Цитра в някой от онези моменти, дали щеше да я избере за Прибирането?

Веднъж минаваха край начално училище тъкмо когато децата се разотиваха, и Цитра я обзе неприятното чувство, че Кюри може да прибере някого от учениците.

— Никога не избирам деца за Прибирането — увери я Косачът. — Никога не съм виждала деца, които ми се струват инертни, но дори и да видя, не бих го направила. Мъмрили са ме за това на конклава, но така и не предприеха дисциплинарни действия срещу мен.

Косач Фарадей не се съобразяваше с подобно правило. Той строго се придържаше към статистиката от Епохата на смъртните. Броят на смъртните случаи сред малолетните е бил по-малък, но все пак са умирали. През времето, което бяха прекарали заедно, Цитра узна само за едно такова Прибиране. Фарадей не покани Роуан, нито пък нея, а по време на вечеря избухна в неконтролируем плач, за който после се извини. Цитра си даде обет, в случай че бъде ръкоположена, да следва политиката на Косач Кюри, дори да ѝ навлечеше неприятности със Съвета за подбор.

Почти всяка вечер тя и Косачът приготвяха вечеря за скърбящи семейства. Повечето от тях си тръгваха с повдигнат дух. Някои оставаха неутешими, обидени, изпълнени с омраза, но те бяха малцинство. Такива бяха животът и смъртта за Цитра в дните преди Конклава на жътвата. Не можеше да престане да мисли за Роуан, чудеше се как ли се справя. Копнееше да го срещне, но в същото време се ужасяваше от тази перспектива, тъй като знаеше, че след няколко кратки месеца ще го види за последен път, без значение какъв ще е изходът.

Цитра се придържаше към крехката надежда, че ако успее да докаже как Косач Фарадей е бил погубен от друг Косач, случаят можеше да послужи като прът в неуморните колела на Форума на Косачите. Прът, който щеше да освободи Цитра от задължението да прибере Роуан или той да прибере нея.