Тайната на фараоните [bg]

39

Вратата на кабинета на Дьо Кампион вече беше разбита, когато Етиен ги въведе вътре. Не обърна внимание на потрошената рамка и на хаоса след претърсването и тръгна право към един преобърнат скрин.

— Тук е. Внезапно осъзнах нещо. Нещо, за което съм се чудил с години.

Кърт и Джо му помогнаха да вдигне тежкия скрин и застанаха до него, когато той зарови из съдържанието му.

— Този скрин почти не го претърсиха — каза той и извади внимателно запазени документи, погледна ги за миг и ги отдели настрани, продължи да търси. — Искаха само артефакти и дневника на Емил, бележките му от Египет. Останалото не ги интересуваше. А и защо да ги интересува? — добави, вече развълнуван. — Те не четат френски. Глупаците.

Кърт и Джо се спогледаха. И двамата не знаеха френски, но запазиха тази информация за себе си.

Етиен продължи да търси из чекмеджето и накрая извади една папка. Вътре имаше купчина стари документи.

— Това е.

Разчисти място на писалището, а Кърт вдигна една лампа от пода и я включи. Цялата група се събра, наведоха се над бюрото и се вгледаха в ръкописните редове. Писмото бе подписано именно от опозорения адмирал Вилньов.

— Мой почитаеми приятелю Емил — преведе Етиен. — С огромно удоволствие получих последното ти писмо. След позора при Трафалгар и прекараното под грижите на британците време, не мислех, че ще имам друг шанс да изчистя името си.

— Трафалгар? — попита Рената.

Кърт обясни:

— Освен в Абу Кир. Вилньов командвал френската флота по време на Битката при Трафалгар, където Нелсън победил обединените френска и испанска армада, като ясно показал на света, че Англия не може да бъде превзета и сложил край на надеждите на Наполеон за нападение.

Рената изглеждаше впечатлена.

— Ако бях на мястото на Вилньов, може би щях да спра да се бия с англичаните по принцип и с Нелсън в частност.

Джо се засмя.

— Сигурно вече доста го е мразел.

— Всъщност той е присъствал на погребението на Нелсън, докато е бил пленник в Англия — каза Етиен.

— Вероятно само за да се увери, че е мъртъв — предположи Рената.

Етиен се върна към писмото, прокара пръст по текста и продължи с превода:

— „Ти често споменаваше, че съм ти спасил живота, като съм те приел на борда на кораба си и съм избягал от устието на Нил. Няма да излъжа, ако кажа, че ти ми връщаш услугата. С това откритие мога да се явя отново пред Наполеон. Приятели ме предупредиха, че той ме иска мъртъв, но когато му отнеса това най-върховно оръжие — тази Мъгла на смъртта, — той ще ме целуне по двете бузи и ще ме възнагради, както аз ще възнаградя теб. От изключителна важност е тази тайна да остане само между нас, но се заклевам в честта си, че ти ще получиш своя дял като савант и като герой както на Революцията, така и на Империята. Разполагам с частичния превод, който си направил. Моля те, довърши го и ми изпрати всичко, което имаш за Ангелския дъх, с който ще бъдем в безопасност, докато враговете ни падат. Надявам се да бъда приет с благоразположение от императора през пролетта. Дълг за дълг. Двайсет и девети термидор, година XIII. Пиер-Шарл Вилньов“.