Убийствени сънища [bg]

— Не е добре. Трябва да те види лекар. — Джок привърши с превръзката. — Изгубил си кръв.

— По-късно. Бил съм раняван и по-зле. — Той се изправи на крака. — Просто трябваше да спрем бързо кръвта. — Протегна ръка към телефона си. — Трябва, също така, да се обадя на Софи и да се уверя, че тя е добре.

— Тя и Майкъл сигурно са добре — каза Джок. — Замъкът се охранява като крепост. И само някой луд може да ги преследва веднага след като си го изкарал от прикритието му.

— Точно така.

Набра номера на Софи. Тя вдигна на третото позвъняване. Ройд изпита облекчение.

— Как е Майкъл?

— Как, мислиш? — Тя направи пауза. — Не си се обадил, за да ме питаш как е синът ми. Къде си?

Той не отговори.

— Ще се върна скоро. Имаше малък проблем.

— Какъв проблем?

— Вече е свършено с него. Ще говорим за това по-късно.

Той затвори. Софи беше ядосана и разтревожена и това прекъсване на разговора можеше да бъде последната сламка, която да обърне колата. Но тя беше издръжлива и трябваше да го докаже сега, защото той нямаше време за обяснения.

— Казах ти, че тя е добре — каза Джок. — МакДъф не би я оставил, ако не беше сигурен в това.

— Добре, добре. Ще ме извиниш, ако нямам толкова вяра в МакДъф, колкото имаш ти. Трябва да съм сигурен.

— Ти всъщност помисли, че Девлин ще я нападне още тази вечер?

— Ако е смятал, че има дори най-малък шанс да се добере до Софи и Майкъл, щеше да се опита. Обича да действа на ръба.

Той загледа МакДъф и петимата мъже, които тъкмо излизаха от гората.

— Не сте го хванали! — извика на МакДъф. — Казах ви, че това ще е загуба на време. Вероятно е имал кола наблизо и вече е преполовил пътя до Абърдийн.

— Обадих се на полицията и съдията и дадох описанието, което ти ми даде — каза МакДъф. — Ще изпратят хора да го търсят. Имаме шанс.