Един от 100 [bg]

Сякаш електрически ток пробяга по гръбнака ми. Приведох се:

— Един собственик. Обичайно е за малките фирми. Продължавай.

Хари се загледа в грамаданските си мокасини и поклати глава.

— Хайде, изплюй камъчето — настоях.

— Мисля, че е станало някакво объркване.

— Какви ги говори…

Той ме погледна.

— „Бейсайд Кънсалтинг“ е собственост на доктор Клеър Пелтиър.

Дъхът ми секна. Затворих очи, чух бръмченето на хладилника, шума от водата, капеща от душа в банята, дишането на Хари. Ейва беше в спалнята и вратата беше затворена, но я чух как прелисти на следващата страница.

— Обяснението е съвсем елементарно — промърморих.

— Доколкото ми е известно, доктор Пелтиър често пътува.

— Това й е работата, Хари. Дава консултации, освен това посещава семинари и симпозиуми.

— Интересно дали е провеждала семинар с Нелсън в Билокси.

След като партньорът ми си тръгна, седнах на терасата, но още повече се изнервих — беше задушно, нападнаха ме пълчища комари. Легнах си, но не можах да заспя, съзнанието ми „прожектираше“ филми, които не исках да гледам, свързани с Нелсън и Клеър; отражения от далечни светове, сливащи се в зловеща сянка. Пружината в спалнята скърцаше; Мечока ме предупреди, че нощите ще бъдат кошмарни за моята гостенка, защото алкохолът поврежда вътрешния ни часовник и предизвиква кошмари. Навлякох тениска и шорти, почуках на вратата на спалнята, казах на Ейва, че и мен ме мъчи безсъние — ако иска, да будуваме заедно. Тя придърпа завивката до брадичката си, направи ми знак да легна до нея, двамата потънахме в благодатна забрава.