Един от 100 [bg]

— Единият е убит навън през нощта, другият — през деня в жилището си. Единият е русокос и принадлежи към измета на обществото, другият — тъмнокос и образован.

Хари издърпа от пръстите ми бъркалката, счупи я на две, подаде ми я:

— Дори шибаната температура не беше еднаква! В парка щях да пукна от жега, а у Дюшам беше голям клинчар.

Замислих се.

— Хм, значи наистина е била студено, а не ми се е сторило.

— Помня, че си облякох сакото, защото ме втресе.

Стори ми се, че чувам звук от подръпване на струна — далечен, но отчетлив.

— Студено беше като в хладилник, въпреки че вратата непрекъснато се отваряше. Може би убиецът е усилил климатичното устройство, за да предпази трупа от разложение.

— Имам един чичо, дето може да си живее гол във фризер — като му отида на гости, все едно съм на Северния полюс. Може би Дюшам е бил като него.

— Всеки четвъртък годеницата на Дюшам се е връщала от дълъг полет с междинни спирания. Възможно е било самолетът да има голямо закъснение. Представи си, че убиецът го е знаел.

— Да допуснем, че имаш право. Но какво ще кажеш за трупа на Нелсън, захвърлен в парка в най-голямата жега? Ако онези двамата не са търсили уединено местенце да се изчукат, нашият приятел буквално е щял да се свари. — Той отвратено сбърчи нос.

Замислих се. Опитах се да възкреся в паметта си местопрестъплението. Трупът, оставен под светлината на лампата. Страхът, изписан на лицата на зяпачите. Плувналите в пот бегачи за здраве, които наблюдаваха откъм улицата, като подскачаха от крак на крак.

Бегачи!

Криволичещата пътека, която минава по дължината на парка.

Изтичах до будката с телефонния автомат, грабнах указателя.

— Филипс, Филипс, Филипс — мърморех, докато с пръст проследявах имената.

Хари се намръщи:

— Съветничката Филипс ли?

— Тя живее близо до парк Баудъри.

Телефонирах на Норма Филипс, обясних за какво става въпрос. Тя беше олицетворение на учтивостта — изслуша ме търпеливо, помоли ме да изчакам, докато направи справка, после ми продиктува номера на някой си Картър Селърс и добави, че мога да й се обаждам по всяко време — с удоволствие щяла да ми съдейства. Казах си, че при следващите местни избори непременно ще гласувам за нея, набрах номера.

— Домът на семейство Селърс — каза някакъв мъж. Освен гласа му чувах и други звуци — явно телевизорът беше включен.

Представих се и веднага преминах по същество:

— Господин Селърс, казаха ми, че сте от групата на най-запалените бегачи за здраве в този квартал.

Той се засмя:

— Така е. Нарекли сме се „Нощни рейнджъри“. През деня всички сме заети, затова два пъти седмично се събираме и правим крос из околността.

— Имате ли определен маршрут?

— Да. Дължината му е около пет километра.

— Минавате ли през парка?

— Естествено.

— В четвъртък вечер щяхте ли да минете през парка, ако не беше убийството?

— Да — приблизително в 10:45.

— Не думайте! Толкова ли стриктно се придържате към графика?