Похищението на Ани Торн [bg]

— Но вече не сме деца.

— Вътрешно всички си оставаме деца. Със същите страхове, същите радости. С единствената разлика, че сме по-високи на ръст и по-умели в прикриването.

— Вие самата се оказахте доста умела в него.

— Не съм имала за цел да те заблуждавам.

— А каква беше целта ви?

— Да те убедя да се върнеш. И ето че я постигнах. — Тя започва да кашля, вади от ръкава си кърпичка и си прикрива устата. — Предполагам, че си стигнал до мен чрез Маркъс? — пита, след като кашлицата утихва.

— Той се притесняваше да не ви причини неприятности. Уверих го, че всичко ще е наред, стига да ми каже истината.

— Маркъс е добро момче — кимва тя. — И мой кръщелник, както сигурно също ти е казал.

— Да. Не съм очаквал, че сте близка с майка му…

— Рут страдаше ужасно в училище. След като един ден я спасих от тормоз, станах нещо като нейна довереница.

Сещам се за всички онези деца, които съм виждал в кабинета ѝ. Онези, на които се опитваше да помогне. Не е кой знае колко, но когато си подгонен и уплашен, една малка добрина може да означава всичко.

— Поддържахме връзка и след като Рут завърши — продължава госпожица Грейсън. — А щом се родиха Лорън и Маркъс, тя ме помоли да стана тяхна кръстница. Понякога ги гледах през почивните дни, докато тя ходеше да чисти. Децата ме обикнаха, особено Маркъс. Той и до днес ме посещава за чай два пъти седмично. Умен младеж е, а и споделяме някои общи интереси.

— Като например местна история?

Нова мимолетна усмивка.

— Между другото.

— Значи сте го използвали?

— Той сам пожела да помогне. Но не е в течение с всичко, ако това си мислиш.

— О, нямате и представа какво си мисля.

— Защо тогава не ми кажеш?

Отварям уста и си давам сметка, че и сам не знам какво мисля.

— Прочел си нещата в папката, предполагам — подсказва ми тя, отпивайки от лимоновата си напитка.

— Повечето.

— Бяха ли интересни?

— Арнхил има мрачна история — свивам рамене. — Както много други градове.

— Но повечето градове не са стари колкото него. Хората смятат, че е възникнал около мината, но това не е вярно. Бил е тук дълго преди нея.

— Е, и?

— Защо едно населено място се появява в средата на нищото?

— Заради хубавата гледка?

— Обикновено по практични съображения. Чиста вода, плодородна земя. Но понякога има и други причини.

Други причини. Усещам хладна тръпка, сякаш внезапно е влязло течение.

— Например?

— Прочете ли материалите за Езикарая Хирст и процесите срещу вещиците?

— Сториха ми се по-скоро легенда, или измислица.

— В легендите често има зрънце истина.

— А каква е истината за Арнхил?

Тя улавя чашата си с две ръце. Силни ръце, минава ми през ума. Уверени. Стабилни.

— Ти посети гробището в църковния двор. Забеляза ли нещо да липсва?

— Малките деца. Бебетата.

— Да, това е очевидното.

— Очевидното?

— Както сам отбеляза, Арнхил има мрачна история. С много смърт. И все пак едва деветдесет души почиват там.