Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 163
Перейти на страницу:

Остана да лежи на земята. Пушечни и картечни куршуми свистяха и разкъсваха пръстта наоколо… и отново нечии ръце и мишци го вдигнаха на крака.

И докато невидимите му помагачи падаха разкъсани от куршумите, Сетракян бягаше и бягаше, и… усети, че е сам и плаче… защото в отсъствието на Бог беше намерил Човек. Човек, убиващ друг човек, човек, помагащ на друг човек, и двамата безименни: напаст и благослов.

Въпрос на избор.

Бягаше и бягаше мили наред, докато австрийските подкрепления стягаха обкръжението. Ходилата му бяха разкъсани, пръстите на краката му — натрошени от камъните, но нищо вече не можеше да го спре, след като беше извън оградата. Когато най-сетне стигна до гората и рухна в тъмното, скрит от нощта, в ума му имаше една-едничка цел.

Утро

Седемнадесети полицейски участък, Петдесет и първа източна, Манхатън

Сетракян се опита да се намести по-удобно на пейката до стената в предварителния арест на полицейския участък. Беше чакал цялата нощ в остъкления сектор, натъпкан с повечето от крадците, пияниците и извратените типове, с които го бяха затворили и сега. По време на дългото чакане беше имал достатъчно време, за да премисли сцената, която бе разиграл пред Главния съдебномедицински център и беше осъзнал, че е провалил най-добрата си възможност да се добере до Федералната агенция за контрол над болестите в лицето на доктор Гудуедър.

Разбира се, че се беше държал като побъркан старец. Може би изпускаше нервите си. Колебаеше се като жироскоп в края на въртенето си. Може би годините чакане на този момент, преживени на онази граница между смъртен страх и надежда, бяха наложили отпечатъка си.

Да си стар означава непрекъснато да се държиш под контрол. Да се държиш здраво за парапета. Да си сигурен, че все още си ти.

Не. Той знаеше, каквото знаеше. Влудяващото го отчаяние беше единствената нередност. И ето го тук, задържан в полицейски участък в среден Манхатън, докато около него…

Бъди умен, стари глупако. Намери изход оттук. Намирал си изход от много по-лоши места.

Превъртя в ума си сцената от регистратурата. Докато съобщаваше името и адреса си и му обясняваха предявените към него обвинения в нарушаване на обществения ред, докато подписваше формуляр за лични вещи за своя бастун („Има изключителна лична стойност“ беше заявил на сержанта) и за хапчетата си за сърце, доведоха един осемнайсет-деветнайсетгодишен мексикански младеж със стегнати в белезници ръце на гърба. Младежът беше силно ожулен, с издрано лице и разкъсана риза.

Това, което привлече погледа на Сетракян, бяха дупките от изгоряло по черните му панталони и ризата.

— Това са пълни глупости, бе хора! — зарева младежът с изпънати назад ръце и изправен гръб, докато двамата детективи го бутаха напред. — Оня путо беше смахнат. Типът беше локо, тичаше гол по улиците. Нападаше хора. Налетя и на нас! — Детективите го смъкнаха насила в един стол. — Вие не го видяхте бе, хора. От копелето кървеше бяло. И имаше онова шибано… онова нещо в устата! Тоя не беше човек!

Един от детективите се приближи до кабината на сержанта, който се занимаваше със Сетракян, триейки потта от челото си със салфетка.

— Откачено мексиканче. Наскоро е навършил осемнайсет, но преди това два пъти се е дънил. Този път уби човек в уличен бой. Той и приятелчето му. Трябва да са му скочили и са му съблекли дрехите. Опитали се да го изтарашат насред Таймс скуеър.

Сержантът на рецепцията завъртя очи и продължи да чука по клавиатурата. Зададе още някакъв въпрос на Сетракян, но той не го чу. Едва усещаше седалката под себе си и счупените си ръце, свити в юмруци. Обзе го паника при мисълта, че се изправя отново срещу онова, на което бе невъзможно да се опълчи човек. Видя в ума си бъдещето. Видя разкъсани семейства, унищожение, апокалипсис и страдание. Мрак, възцарил се над светлината. Ад, завзел земята.

В този момент Сетракян се почувства като най-стария човек на планетата.

Изведнъж мрачната му паника бе подменена от друг, също толкова мрачен импулс: възмездие. Втори шанс. Съпротивата, борбата, предстоящата война… А той трябваше да даде началото ѝ.

Стригои.

Чумата беше започнала.

1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)