Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
Все още облечен в цивилно облекло, Джим Кент лежеше на болничното си легло и бърбореше разгорещено:
— Това е нелепо. Чувствам се отлично.
Еф и Нора стояха от двете страни на леглото.
— Да го наречем предпазна мярка тогава — каза Еф.
— Нищо не е станало. Трябва да ме е съборил, докато минавах през вратата. Мисля, че изгубих съзнание за около минута. Може би слабо сътресение.
Нора кимна.
— Просто… ти си един от нас, Джим. Искаме да сме сигурни, че всичко е наред.
— Но… защо съм в изолационното?
— Защо не? — Еф се усмихна с усилие. — Вече сме тук. И виж… разполагаш с цяло болнично крило. Най-добрата сделка в Ню Йорк.
Усмивката на Джим издаде, че не е много убеден.
— О, добре — отрони най-накрая той. — Но мога ли поне да си задържа телефона, за да чувствам, че сътруднича?
— Мисля, че можем да уредим това. След няколко изследвания.
— И… Моля ви, кажете на Силвия, че съм добре. Ще се паникьоса.
— Добре — успокои го Еф. — Ще ѝ се обадим веднага, щом те измъкнем оттук.
Чувстваха се потресени. Спряха се на изхода, преди да напуснат изолационното отделение.
— Трябва да му кажем — промълви Нора.
— Какво да му кажем? — отвърна ѝ Еф малко рязко. — Първо трябва да разберем с какво си имаме работа.
Извън отделението жена с твърда коса, прибрана под широка лента, се изправи от пластмасовия стол, който беше издърпала от фоайето. Джим държеше апартамент в източната част на Манхатън с приятелката си Силвия, която пишеше хороскопи за „Ню Йорк поуст“. Беше допринесла за връзката им с пет котки, а той — с една сипка, което правеше домакинството доста напрегнато.
— Може ли да вляза? — попита тя.
— Съжалявам, Силвия. Правила на изолационното крило. Допуска се само медицински персонал. Но Джим каза да ти предадем, че се чувства добре.
Силвия стисна Еф за ръката.
— Какво каза?
— Изглежда съвсем здрав — обясни Еф тактично. Искаме да му направим няколко изследвания, просто за всеки случай.
— Казаха, че е припаднал и бил малко замаян. Защо е в изолационното?
— Знаеш как действаме, Силвия. Изключваме всичко лошо. Стъпка по стъпка.
Силвия се озърна към Нора за утешение по женски.
Нора кимна.
— Ще ти го върнем веднага, щом стане възможно.
Долу в болничното подземие Еф и Нора намериха администраторката, която ги чакаше пред вратата на моргата.
— Д-р Гудуедър, това е в пълно нарушение на правилника. Тази врата никога не трябва да се заключва и болницата настоява да бъде уведомена какво става…
— Съжалявам, г-жо Греъм — отвърна Еф, прочел името на болничната ѝ карта, — но ситуацията официално е под контрола на ЦКБ. — Мразеше да изтъква служебно положение като някой бюрократ, но понякога да си правителствен служител си имаше предимства. Извади ключа, който бе присвоил, отключи и влезе с Нора. — Благодаря ви за съдействието — добави той и заключи отново след себе си.
Осветлението се включи автоматично. На стоманената маса лежеше покритото с чаршаф тяло на Редфърн. Еф избра чифт ръкавици от кутията до ключа за осветление и отвори сандъчето с инструменти за аутопсия.
— Еф — заговори Нора, докато си слагаше ръкавиците. — Все още дори не разполагаме със смъртен акт. Не можем просто да го разрежем така.
— Нямаме време за формалности. Не и с Джим горе. Освен това… Като начало дори не знам как ще обясним смъртта му. Както и да го погледнеш, аз убих този човек. Собствения ми пациент.
— При самозащита.
— Аз знам това. Ти го знаеш. Но определено нямам време за губене с обяснения пред полицията.
Взе големия скалпел и го прокара по гърдите на Редфърн, като направи Y-образен разрез от лявата и дясната ключица, режейки по диагонал към върха на гръдния кош, а след това право надолу до централната линия на торса, над корема и до срамната кост. След това отлепи кожата и лежащите под нея мускули, оголвайки ребрата и коремната стена. Не разполагаше с време за пълна медицинска аутопсия. Но трябваше да потвърди някои неща, които се бяха показали при прекъснатия ядрено-магнитен резонанс на Редфърн.
С помощта на мек гумен маркуч отми подобната на кръв белезникава течност и разкри главните органи под ребрата. Гръдната кухина беше пълна бъркотия. Хаос от големи черни буци, захранвани от бодливи жилоподобни израстъци, прикрепени към изсъхналите органи.
— Боже Господи! — ахна Нора.
Еф огледа израстъците под ребрата.
— Сякаш нещо го е изпило. Погледни сърцето.