Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]

47

— Ето го! — прошепна Анабел.

Двамата наблюдаваха мотела от микробуса и видяха как Нокс потегля.

— Какво ще правим? — попита Кейлъб.

— Ще го проследим — отвърна тя и в ръката й се появи миниатюрен уред. — Имам още един предавател, който мисля да залепя на джипа му.

— Добре си се подготвила, признавам го — промърмори Кейлъб и включи на скорост.

— Изчакай да видиш какво носи Рубън.

Спазвайки благоразумна дистанция, последваха Нокс, който направи кратка обиколка из центъра на градчето и се насочи към ресторанта с единственото „Т“.

— Сега ще стане интересно — подсмихна се Анабел.

Нокс се настани на бара. През два стола от него седеше Хърки, който унищожаваше третата си порция. Зърнал новодошлия, той се намръщи и се премести до него, а познатата сервитьорка избърза да вземе поръчката.

— Пак тук, а? — подхвърли тя.

— Реших, че вечерта може да е освежила паметта ти — каза Нокс.

— Наистина. Вече съм сигурна, че с право съм ти казала да се измиташ.

Нокс потисна гнева си и се постара да говори безизразно.

— Хей, какво е това непочтително отношение към служителите на чичо Сам?

Хърки се наведе към него и го побутна с лакът.

— Проблем ли има? — изгледа го Нокс.

— Няма проблем — отвърна Хърки, но заплашителното му изражение показваше обратното.

Сервитьорката се отдалечи да се обади по телефона.

— Имаш ли деца? — каза Хърки.

— Да, две — отвърна слисано Нокс.

— А защо не се грижиш за тях? — попита сопнато Хърки и лапна лъжица царевична каша.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? Децата ми са големи и не живеят при мен. По-скоро те трябва да се грижат за баща си.

— Мръсник! — каза с пълна уста Хърки.

— Какво?!

— Всеки, който си зарязва семейството, е мръсник! — повтори той.

— Млъквай, Хърки! — извика сервитьорката, приближавайки се към тях.

— Оставил е жена си и децата си да гладуват, Дорис!

— Да гладуват ли? Жена ми е мъртва! Кой, по дяволите…

Хърки отново го побутна с лакът.

— Я да излезем навън! — каза той. — Мисля, че имаш нужда от един малък урок!

— Не те съветвам да го правиш.

— На ти един съвет от мен!

Юмрукът на Хърки се стрелна напред, но Нокс ловко парира удара, изви ръката му зад гърба и навря лицето му в чинията с царевична каша и яйца на очи.

— Хей! — изкрещя сервитьорката, забелязала как няколко посетители се надигат от местата си, за да помогнат на Хърки.

Нокс извади служебната си карта и пистолета.

— Всички да седнат по местата си, освен ако някой не иска да се озове на топло във федерален затвор! Там е хубаво, но е далече!

Мъжете се вцепениха. Настана тишина, нарушавана единствено от пръхтенето на Хърки, в чиито ноздри бяха влезли жълтъци и царевична каша.

Нокс погледна сервитьорката.

— Кой, по дяволите, ти каза, че…

Жената допусна грешката да погледне към вратата. В следващия миг Нокс се втурна навън.

Анабел надничаше от прозорчето на микробуса, чиято предница се показваше иззад ъгъла. Все още държеше телефона, по който току-що разговаря със сервитьорката.