Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]

— Ако случайно го видите, не му казвайте нищо — предупреди Анабел. — Има оръжие и като нищо ще го използва, особено ако е ядосан. Много пъти си го е изкарвал на мен.

— Искате да кажете, че ви е посягал? — попита мъжът с дънковото яке, след като преглътна големия си залък, и се надигна от тясното столче.

— Просто ви предупреждавам да внимавате — отвърна Анабел и го побутна по рамото да седне. Гласът й ставаше все по-провлачен, сякаш поглъщаше носовия им южняшки акцент при всяко отваряне на устите им.

— Какво мислите да направите? — попита сервитьорката, очевидно приела присърце личната й драма.

— Мисля да го стисна за топките! — твърдо рече Анабел и й подаде листче. — Ако го видите, просто ми звъннете на този телефон!

— И моят ми извъртя същия номер. Осем години го гоних, но все пак успях да си прибера парите.

— Дано имам този късмет — въздъхна Анабел. — Къде мога да отседна тук?

— Гледай да не е в мотела на Скип, който е по-надолу по улицата — отвърна с усмивка сервитьорката.

— Защо?

— Защото твоят човек е там, скъпа. Той също попита къде може да се настани и аз му препоръчах мотела. Опитай при Луси в другия край на града. Тя дава една-две наистина добри стаи под наем.

— Благодаря — кимна Анабел. — При Скип значи?

— Точно така. — Жената се обърна към прозорчето зад гърба си и миг по-късно на бара пред Анабел се появи голяма чиния. — Как мислиш да хванеш мръсника, скъпа?

— Водя си един човек. Той също работи във ФБР, специалист е по издирване на колегите си, които въртят подобни номера.

— И за това ли си имат специализиран отдел, да ги вземат мътните? — изръмжа мъжът до нея. — Нищо чудно, че данъците ни хвръкнаха до небето!

— Замълчи, Хърки — скара му се сервитьорката. — Не виждаш ли, че жената е разстроена?

— Извинете ме, госпожо — промърмори Хърки и набучи цял кренвирш на вилицата си.

— Значи наистина си решила да заковеш гадния хитрец, а? — полюбопитства келнерката.

— Нещо такова. Моля те да ми звъннеш, ако го видиш. Аз отивам да проверя дали е при Скип. Много ти благодаря за информацията.

Анабел дояде порцията си и поръча храна за Кейлъб. После напусна заведението и се огледа. Никак не й се щеше да се натъкне на Нокс. Върна се при микробуса и докладва ситуацията.

— Най-вероятно е отседнал в мотела. Мисля да му устроим засада и да тръгнем по дирите му. Ако го няма, ще разчитаме на моите нови приятели.

Кейлъб отвори пластмасовата кутия.

— Тук има само пържено! — ужаси се той.

— Съжалявам, но заведението не предлага друго.

— Дори кисело мляко или някакви плодове? Знаеш ли колко ми е висок лошият холестерол? А и триглицеридите ми са с ненормални стойности. Всеки момент мога да падна и да умра, Анабел! Истина ти казвам!

— Това е закусвалня, Кейлъб. Клиентите й са яки мъже, способни да излапат цял говежди бут. Никой не мисли за плодове. Освен това нека те попитам къде изчезна промененият ми приятел Кейлъб? Онзи с два пищова в ръцете, на когото не му пука от нищо?