Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
Тя отиде до дървения скрин до вратата и го отвори.
— Нощем е студено — предупреди ме тя, като ми подаде три дебели вълнени одеала.
— Искаш да кажеш, че мога да спя тук? — попитах развълнувано аз.
Цялото ми тяло потръпна от удоволствие, като застлах хамака с одеалото и се отпуснах в него. Като дете често спях в хамак. Въздишайки от задоволство, аз се залюлях напред-назад, после прибрах крака и блажено се протегнах.
— Умението да спиш в хамак е като умението да караш колело; никога не се забравя — казах й аз.
Но нямаше кой да ме чуе. Тя беше излязла от стаята без да забележа.
11
ИЗГАСИХ СВЕТЛИНАТА и се отпуснах в хамака. Лежах съвсем неподвижно, унесена от шумовете в къщата: дочувах някакво приглушено поскърцване и капенето на водата от глинения филтър пред вратата ми.
Изведнъж се изправих, тъй като по коридора отекнаха несъмнено човешки стъпки.
„Кой ли може да е в този късен час?“, помислих си аз.
Пресякох на пръсти стаята и долепих ухо до вратата. Стъпките бяха тежки. Сърцето ми заби учестено, когато стъпките се приближиха. Спряха пред моята врата. Почукването беше настоятелно и макар да го очаквах, то ме стресна. Отскочих назад и съборих един стол.
— Кошмар ли сънува? — попита Флоринда, влизайки в стаята.
Тя остави вратата открехната и светлината от коридора се процеждаше в стаята.
— Сметнах, че ще е по-добре да чуеш стъпките ми — рече тя, като ми се усмихваше. — Не исках да те стряскам.
Тя изправи стола и метна върху облегалката чифт панталони и риза.
— Поздрави от пазача. Каза, че можеш да ги задържиш — рече тя.
— Да ги задържа ли? — повторих аз, като гледах дрехите с подозрение. Изглеждаха чисти и изгладени. — Какво им е на моите дънки?
— Ще ти е по-удобно в тези панталони по време на дългото пътуване до Лос Анджелис — рече Флоринда.
— Но аз не искам да си тръгвам! — извиках разтревожена аз. — Ще остана тук, докато се върне Изидоро Балтазар.
Флоринда се разсмя, но после, като видя, че ще се разплача, рече:
— Изидоро Балтазар се върна, но ти можеш да останеш още, ако искаш.
— О, не, благодаря — изтърсих аз.
Нямаше и следа от копнежа ми да остана, който ме беше изпълвал през последните два дни, нито пък от всичките въпроси, които исках да задам на Флоринда. Мислех единствено за това, че Изидоро Балтазар се е върнал.
— Мога ли да го видя сега? — попитах аз.
— Опасявам се, че не — рече Флоринда и ми препречи пътя да не изляза от стаята.
За момент думите й ми изглеждаха безсмислени. Вторачих се в нея с недоумение и тя повтори, че е невъзможно да видя новия нагуал тази вечер.
— Защо? — попитах аз озадачена. — Сигурна съм, че той ще иска да ме види.
— Разбира се, че ще иска да те види — съгласи се тя с готовност. — Но е дълбоко заспал и ти не бива да го будиш.
Това беше такъв категоричен отказ, че аз само се втренчих в нея, занемяла от изумление.
Флоринда дълго гледа пода, след което вдигна поглед към мен. Лицето й беше тъжно. За миг вярвах, че ще омекне и ще ме отведе при Изидоро Балтазар. Но вместо това тя повтори остро и категорично:
— Опасявам се, че не можеш да го видиш тази вечер.
Припряно, като че ли се страхуваше, че все още може да промени решението си, тя ме прегърна и ме целуна, а после излезе от стаята. Угаси светлината отвън, след което се извърна към мен от сянката на коридора и каза:
— А сега върви да спиш.
Въртях се в леглото и лежах будна с часове. Малко преди да се съмне най-сетне станах и облякох дрехите, които Флоринда ми беше донесла. Ризата ми беше по размер, но панталоните ми бяха големи и трябваше да ги вържа в кръста с парче шнур, тъй като нямах колан в себе си.
Хванала обувките си в ръка, аз се промъкнах крадешком по коридора, минах покрай стаята на пазача и излязох на задния вход. Внимателно открехнах вратата, като внимавах пантите да не изскърцат. Навън беше все още тъмно, но на изток небето вече светлееше в меко, лазурно синьо. Изтичах до вградения в стената сводест вход, като спрях за миг до двете дървета, които стояха на стража до пътеката. Въздухът беше наситен с уханието на портокалов цвят. Всичките ми колебания дали да пресека храсталака или не, се разсеяха, когато видях, че по пътеката е насипана прясна пепел. Без да се замислям повече, аз се втурнах към другата къща.
Вратата беше открехната. Не влязох веднага вътре. Свих се под един прозорец и зачаках да чуя някакъв шум. Не след дълго дочух силно хъркане. Слушах го известно време и после влязох. Водена от отчетливото хъркане, аз отидох направо в стаята в задната част на къщата. В тъмнината едва различих спящата фигура на рогозката, но въпреки това нямах никакви съмнения, че това е Изидоро Балтазар. Страхувайки се, че може да се стресне, ако го събудя изведнъж, аз се върнах в предната стая и седнах на кушетката. Бях толкова развълнувана, че не ме свърташе на едно място. Не бях на себе си от радост, като си представях как всеки момент ще се събуди. Два пъти ходих на пръсти до стаята и го поглеждах. Беше се обърнал в съня си и вече не хъркаше.