Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
Точно тогава обаче думите излязоха от устата ми без никакъв контрол от моя страна. Казах:
— Знам, че сънувам будна и толкова.
Усещах, че съм близо до ново, по-дълбоко ниво на разбиране, но въпреки това не ми беше съвсем понятно.
— Това, което бих искала да знам, е кога съм заспала? — попитах аз.
— Вече ти казах, не си заспала. Ти сънуваш будна — отвърна ми тя.
Неволно се разсмях с тих, безкрайно нервен смях. Тя, изглежда, не го забеляза или пък нехаеше за това.
— Кога е станал преходът? — попитах аз.
— Когато пазачът те накара да прекосиш храсталака и трябваше да се концентрираш върху това да стъпваш върху линията от пепел.
— Той сигурно ме е хипнотизирал! — възкликнах аз с не много приятен тон.
Започнах да говоря несвързано, като се оплетох в думи без особено значение, докато накрая се разплаках и отрекох всичко казано.
Есперанса ме наблюдаваше безмълвно с вдигнати вежди и широко отворени от изненада очи.
Веднага се засрамих от избухването си, но и се зарадвах от това, че бях заговорила, защото ме обля едно моментно облекчение като тези, които настъпват след конфронтация.
— Твоето объркване — продължи тя — се дължи на факта, че много лесно можеш да преминаваш от едното състояние на съзнанието в другото. Ако се беше борила, както всички останали, да постигнеш плавния преход, тогава щеше да знаеш, че будното сънуване не е просто хипноза.
Спря за миг, после тихо довърши:
— Будното сънуване е най-изтънченото състояние, което хората могат да постигнат.
Тя се загледа в пространството, като че ли някой, скрит в сенките, изведнъж можеше да й даде по-ясно обяснение. После се обърна към мен и попита:
— Изяде ли си храната?
Рязката смяна на темата ме изненада и аз се запънах. Като се съвзех, й казах, че да, бях изяла сладките питки.
— Бях толкова гладна, че дори не ги стоплих; бяха много вкусни.
Като си играеше небрежно с шалчето, Есперанса ме помоли да й разкажа какво съм правила от момента когато се събудих в стаята на Флоринда.
Като че ли ми бяха дали някаква билка за казване на истината, аз разкрих много повече, отколкото възнамерявах. Но Есперанса, изглежда, не се подразни от това, че съм надничала в стаите. Не се впечатли и от знанието ми коя стая на кого е.
Това, което много я интересуваше обаче, беше срещата ми с пазача. С неподправена радост по лицето тя изслуша разказа ми как съм взела мъжа за нея самата. Когато споменах, че в един момент почти щях да го помоля да си смъкне панталоните, за да ми докаже, че е мъж, тя се запревива на рогозката от смях.
После се наведе към мен и многозначително ми прошепна в ухото:
— Аз ще те освободя от притесненията ти. Дяволито огънче проблясна в очите й, като добави:
— Аз ще ти докажа, че съм жена.
— Няма нужда, Есперанса — опитах се да я разубедя аз. — Не се съмнявам, че си жена.
— Човек никога не може да е твърде сигурен какво е — небрежно отхвърли думите ми тя.
И като пренебрегна моето притеснение, дължащо се не толкова на факта, че ще я видя гола, колкото на това, че ще трябва да гледам старото й, сбръчкано тяло, тя легна на рогозката и с невероятен финес бавно повдигна полите си.
Любопитството надделя над притеснението ми. Гледах я втрещено със зяпнала уста. Не носеше бельо. Срамните й части не бяха окосмени. Тялото й беше невероятно младо, плътта — стегната, а мускулите — фино очертани. Кожата й беше с еднакъв тен навсякъде, гладка, меденорозова. Нямаше подкожни тлъстини, нямаше разширени вени: нищо не нарушаваше гладкостта на корема и краката й.
Протегнах ръка да я докосна, сякаш ми беше необходимо да се уверя, че нежната й, гладка кожа е истинска, а тя разтвори с пръсти срамните си устни. Извърнах лице, не толкова от срам, колкото от противоречиви чувства. Голотата, без значение мъжка или женска, не беше проблемът. В къщи ме бяха възпитавали доста свободно на тази тема; никой не полагаше особени усилия да не бъде видян гол. Докато ходех на училище в Англия, едно лято ме поканиха да прекарам при приятелка няколко седмици в Швеция, в къщата им край морето. Цялото семейство бяха нудисти и се наслаждаваха на слънцето с всеки сантиметър от голите си тела.
Но да видя Есперанса гола пред мен беше различно.
Бях възбудена по много странен начин. Никога не бях съсредоточавала вниманието си върху женските полови органи. Разбира се, бях се разглеждала щателно срещу огледалото и от всеки възможен ъгъл. Бях гледала също и порнографски филми, които намирах не само отвратителни, но и обидни. Да видя Есперанса така интимно беше разтърсващо преживяване, защото винаги бях приемала сексуалните си реакции за даденост. Смятах, че като жена мога да бъда възбудена само от мъж. Непреодолимото ми желание да скоча отгоре й ме свари напълно неподготвена и беше неутрализирано от факта, че нямам пенис.