Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Бранд измъкна ръцете от джобовете си и се представи на свой ред. Опита се да се усмихне непринудено, но си личеше, че е нервен.
— Питах се дали господин Джакман може да ми отдели една минута.
Тя направи гримаса на съжаление.
— Не си спомням да имате уговорена среща…
— Отнася се за Алън.
Трея си пое дълбоко дъх.
— Ами тогава… — Тя отключи вратата и каза. — Бедният човек. Изглежда толкова… толкова невероятно. — Тръсна глава, сякаш да проясни мислите си и отново се обърна към него. — Не знам кога — и въобще дали — господин Джакман ще дойде тази сутрин. Знам, че е останал на местопрестъплението дълго след полунощ, после отишъл в дома на Алън. Затова може да се забави или изобщо да не дойде. Почакайте го, ако желаете.
Бранд й благодари и седна на стол близо до вратата на Джакман. Трея вдигна транспарантите, включи компютъра си, провери гласовата поща, накрая погледна стенния часовник. Телефонът иззвъня и тя го вдигна.
— Кабинетът на областния прокурор — Трея сниши гласа си. — Здравей. Не, не още. Ще ти се обадя веднага, щом се появи. Всъщност не. — Пауза, после по лицето й пробяга усмивка. — Аз също. Чао.
Когато затвори, Бранд я попита:
— Това съпругът ви ли беше?
— Много сте проницателен.
— Прочетох, че е натоварен с разследването.
— И аз прочетох същото. Излезе, преди да съм се събудила тази сутрин. Не мога да си представя кой го е извършил. А вие? Да не би затова да искате да се видите с Кларънс?
Бранд поклати глава.
— Не. — Той се поколеба. — Малко е нелепо да говорим за работата на Алън, вместо за смъртта му, но след като вече не е между нас… Не знам, изглежда ми важно да уведомя господин Джаксън за развитието на случая, за да не го научи от клюките. Няма нищо общо с убийството на Алън.
— За какъв случай става дума?
Леко смутен, Бранд започна да извърта, после все пак каза:
— Ами за този в МВЦ… — Той я осведоми накратко. — Андрю Бартлет, съдът за непълнолетни, прецаканата сделка, Ейми.
Трея едва ли не подскочи при споменаването на името.
— Чакайте малко. Ейми Ву?
— Да, госпожо.
— И тази сделка е била между нея и Алън?
— Правилно. Беше дошла да му обяснява как хлапето — Андрю, клиентът й — я преметнало или по-точно преметнало двамата. — Забелязал нещо странно в изражението й, той попита. — Какво има?
— Нищо. Сигурна съм, че не е нищо. — После, след кратка пауза, допълни. — Знаете ли, че именно Ейми откри тялото?
— Моля?
Тя кимна.
— Наистина. Ейб — съпругът ми — го спомена снощи, когато се прибра, защото и двамата я познавахме донякъде. Всички са били на местопрестъплението.
Докато осмисляше информацията, очите на Бранд хлътнаха навътре.
— И тя ли е била ранена? — В гласа му прозвуча истинска загриженост. — Добре ли е сега?
— Кой?
— Ейми. — По изражението на Трея личеше, че не го е слушала. — Искам да кажа, наблизо ли е била, когато са простреляли Алън? Добре ли е?
— Мисля, че й няма нищо. Дори съм сигурна.
Бранд изпита такова облекчение, че за момент главата му олекна. Чувството го изненада и вероятно му пролича.
— Ейми приятелка ли ви е? — попита Трея.
— Не — отвърна той, може би прекалено бързо. — Просто колега. И двамата работим по случая, но от противоположните страни. Знам, че вчера имаше намерение да говори с Алън. Затова си помислих, че може да са били заедно, когато това се е случило.
— Не — каза Трея. — Била е с някакъв друг мъж при Гърка и двамата са го открили, когато отивали до колите си.
— Кой е бил другия мъж?
— Нямам представа. Някакъв случаен, струва ми се. Ейб ще ги разпита и ще разбере.
Харди слезе от асансьора в преддверието на офиса си. На рецепцията седеше Филис със страдалческо изражение, преплела нервно пръсти на бюрото пред себе си. Тя се изправи и каза:
— Извинете, сър, казах му, че не може да нахлува така, но той отвърна, че няма да имате нищо против. Каза, че ако не ви се поправело, сте можели да повикате полицията.
— За кого говориш, Филис?
— За лейтенант Глицки.
Харди разкри зъби в дяволита усмивка.
— Сега той е заместник-началник, Филис. Мисли си, че правилата вече не важат за него.
Заместник-началникът се бе разположил на канапето в кабинета му, подпрял лакти на коленете си. Веднага щом Харди затвори вратата след себе си, Глицки започна:
— Защо снощи не ми каза, че вчера следобед Ейми Ву е имала сериозен конфликт с Алън Боскачи? Около три часа, преди да умре? В Съдебната палата, която, ако не ми изневерява паметта, е на няма и двеста метра от мястото на убийството? Според теб този факт не е ли важен за разследването? Или си се страхувал, че ще я подложим на кръстосан разпит, което вероятно трябваше да направим?