Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
Кандидатките бяха шест и всички имаха висока квалификация. Този ден изборът падна върху Гъртруд Мийкс. Тя беше над тридесетте, интелигентна и очевидно благоговееше пред Лара.
Лара прегледа препоръките й, които бяха впечатляващи.
— Вече сте работили в областта на недвижимите имоти.
— Да, госпожо, но не съм работила за шеф като вас. Честно казано, бих приела мястото дори и без заплата!
Лара се усмихна:
— Това едва ли ще се наложи. Имате добри препоръки. Добре, ще ви изпробваме.
— Много ви благодаря — тя почти се изчерви.
— Ще трябва да подпишете формуляр, че сте съгласна да не давате никакви интервюта и изобщо да не обсъждате работата на фирмата. Приемате ли?
— Разбира се.
— Кати ще ви покаже кое ще бъде вашето бюро.
В единадесет часа имаше съвещание за рекламата с Джери Таунзенд.
— Как е баща ти? — попита Лара.
— В Швейцария е. Лекарят казва, че има надежда — гласът му стана дрезгав. — Ако е така, дължи го на вас.
— Всеки заслужава своя шанс, Джери. Надявам се, че ще се оправи.
— Благодаря — той се изкашля. — Аз… не знам как да ви кажа колко съм благодарен…
Лара се изправи.
— Закъснявам за съвещание.
Тя излезе, а той остана загледан след нея.
Съвещанието й бе с архитектите на един обект в Ню Джързи.
— Добра работа сте свършили — каза Лара, — но бих желала да направите някои промени. Искам елипсовидна колонада с фоайета от трите страни и с мраморни стени. Променете покрива във форма на медна пирамида и с фар на върха, който да свети нощем. Ще имате ли проблеми?
— Не мисля, мис Камерън.
След съвещанието уредбата избръмча.
— Мис Камерън, търси ви един от техническите ръководители Реймънд Дъфи. Казва, че е спешно.
Лара вдигна телефона:
— Здравей, Реймънд.
— Имаме проблем, мис Камерън.
— Казвай.
— Току-що ни доставиха товар циментови блокове. Те са дефектни — имат пукнатини. Ще ги върна обратно, но първо исках да ви предупредя.
Лара се замисли.
— Много ли е лошо?
— Доста. Главното е, че не отговарят на нашите изисквания и…
— Можете ли да ги оправите?
— Предполагам, че да, но ще ни излезе скъпо.
— Поправете ги — рече Лара.
В другия край на линията настъпи тишина.
— Добре. Вие сте шефът.
Лара затвори телефона. В града имаше само двама доставчици на цимент и да ги настройва срещу себе си би било самоубийство.
В пет часа Филип все още не се беше обадил. Лара набра номера на фондацията му.
— Моля ви, Филип Адлър.
— Мистър Адлър замина на турне. Мога ли да ви бъда полезна?
Не бе споменал, че ще пътува.
— Не, благодаря.
„Е, това е, рече си Лара. Засега.“
Денят й приключи с посещение на Стив Мърчисън. Той бе едър мъж, с конструкцията на купчина тухли. Той се втурна в кабинета на Лара.
— Какво мога да направя за вас, мистър Мърчисън? — попита тя.
— Не си навирай носа в моите работи, по дяволите!
Лара спокойно го изгледа.
— Какъв е проблемът?
— Ти. Не обичам да ми се бъркат в сделките.
— Ако говорите за мистър Гутман…
— Точно за него говоря, по дяволите.
— Той предпочете моята сграда пред вашата.
— Ти го изигра, затова. Достатъчно дълго ме дразниш. Веднъж вече те предупредих. Втори път няма да те предупреждавам. В този град няма място за двама ни. Не знам къде са ти топките, но ги скрий, защото ако още веднъж ми направиш номер, ще ти ги отрежа!
И изфуча навън.
Вечерята с Пол в апартамента й бе напрегната.
— Изглеждаш загрижена, бебче — рече Пол. — Проблеми ли имаш?
Лара успя да се усмихне.
— Не, всичко е наред.
„Защо Филип не ми каза, че заминава?“
— Кога започва работата в Рино?
— Двамата с Хауард ще отлетим дотам следващата седмица. Би трябвало да можем да го открием след девет месеца.
— След девет месеца би могла да имаш бебе.
Лара изненадано го погледна.
— Какво?
Пол Мартин взе ръката й в своята.
— Знаеш, че съм луд по теб, Лара. Ти промени целия ми живот. Само ако нещата можеха да се развият по друг начин. Много бих искал да имаме деца.
Лара не можа да отговори нищо на това.
— Имам малка изненада за теб — той бръкна в джоба си и извади кутия за бижута. — Отвори я.
— Пол, вече си ми подарил толкова много…
— Отвори я.
В кутията имаше изящна диамантена огърлица.
— Чудесна е.
Той стана и тя усети ръцете му, които я докосваха, докато той закопчаваше огърлицата на врата й. Ръцете му се плъзнаха надолу, галейки гърдите й и той прошепна с пресипнал глас:
— Хайде да я изпробваме.