Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
— Имате предвид материала, с който се изолират къщи? — прекъсна я Клайн.
— Този материал не пропуска вода и по тази причина се използва при изолирането на шперплатови плоскости в строителството; той обаче се употребява и за доста други неща… например в облеклата за бояджии. Това е единственото чуждо тяло, единственият белег, че столът изобщо е бил използван.
— Няма отпечатъци, косми, пот, слюнка, нищо одраскано — въобще, само това ли е? — заразпитва Родригес, като че подозираше, че хората й не са огледали достатъчно усърдно.
— Няма отпечатъци, косми, пот, слюнка, одрасквания — но не бих казала, че няма нищо — поправи го тя, като пропусна тона му покрай ушите си. — Половината от лентите в седалката и облегалката са били подменени — всичките хоризонтални, по-точно.
— Нали каза, че никога не е бил ползван?
— Няма следи от употреба, но лентите определено са сменени.
— И каква, за бога, би могла да е причината за това?!
Гърни се изкуши да предложи един възможен отговор, но Хардуик го изпревари:
— Тя каза, че всички ленти са бели. Този тип столове обаче обикновено са с ленти в два цвята, които се редуват и застъпват и по този начин се получава шахматната шарка — например синьо и бяло или зелено и бяло, нещо такова. А пък той може би не е искал нищо цветно в стола.
Родригес направи физиономия — все едно обяснението бе стара дъвка, която нито може да сдъвче, нито да преглътне, а не иска и да изплюе.
— Продължавай, сержант Уиг. Трябва да прехвърлим още доста неща.
— Улика номер две — седем фаса от цигари „Марлборо“, по които също няма човешки следи.
Клайн се наведе напред.
— Няма остатъци от слюнка? Нито частични отпечатъци? Дори следа от потомастен секрет?
— Никакви.
— Това не е ли странно?
— Много. Предмет номер три — счупена бутилка от уиски, марка „Четири рози“.
— Не е цяла, така ли?
— Една голяма част, приблизително половин бутилка, не беше натрошена. От това и останалите парчета при възстановката се получава малко по-малко от две-трети от цяла бутилка.
— Пак ли без отпечатъци? — попита Родригес.
— Пак — което не е изненадващо, наистина, предвид липсата на такива по стола и цигарите. Беше открито още едно вещество, освен кръвта на жертвата — минимално количество почистващ препарат в една пукнатина на стъклото.
— Какво означава това?
— Присъствието на такъв препарат и липсата на част от бутилката предполагат, че тя е била счупена на друго място и измита, преди да бъде донесена на местопрестъплението.
— Тоест, обезумялото намушкване е било всъщност предварително обмислено — точно както и изстрелът, така ли?
— Така изглежда. Да продължавам ли?
— Моля — тросна се Родригес, заради което думата прозвуча грубо и рязко.
— Улика номер четири — облеклото на жертвата, включително бельото, халат и мокасини — всичките изцапани със собствената му кръв. Три чужди косъма са открити върху халата, вероятно са на съпругата на жертвата, но това предстои да се провери. Улика номер пет — кръвни проби, взети от земята край тялото. Тестовете продължават и в момента, но засега всички съвпадат с кръвта на жертвата. Улика номер шест — парченца стъкло, събрани от каменната настилка под врата на жертвата. Това съвпада с първоначалната аутопсия и откритието, че четири прободни рани, направени със стъклената бутилка, са преминали напълно през врата и че жертвата вече е била на земята по време на пробождането.
Клайн болезнено присвиваше очи като човек, шофиращ срещу слънцето.
— Останах с впечатлението, че някой е извършил изключително брутално престъпление, в което става въпрос за стрелба, пронизване — повече от дузина дълбоки прободни рани, някои от които нанесени с голяма сила — и въпреки това убиецът е успял да стори това, без да остави никаква следа от себе си. Или поне не такава, която не е възнамерявал да остави.
Един от близнаците Круз проговори за пръв път. Гласът му беше учудващо писклив за мъжкарския му външен вид:
— А какво ще кажете за градинския стол, бутилката, отпечатъците от стъпки, обувките?
Лицето на Клайн трепна нетърпеливо.
— Казах неволна следа, такава, която не е възнамерявал да остави. Всички тези неща явно са оставени с някаква цел.
Младият мъж сви рамене, като че тези думи бяха излишен и неразбираем за него софизъм.