Лицето [bg]

Очевидно през новото хилядолетие въображението на масите, които се впечатляваха от живеещите в изисканата западна част на Лос Анджелис, не позволяваше на неуспелите да умират млади. Смъртта идваше рано само при знаменитостите, богаташите, кумирите. Би могло да се нарече синдромът на принцеса Даяна.

Дали този, който беше убил Рей Ролф, досадника, бе също актьор на път да стане суперзвезда, никой не знаеше със сигурност. Името на убиеца остана неизвестно, непреиначено.

Нямаше съмнение, че самият убиец беше застрелян. Трупът му лежеше на тревата пред блока на Ролф.

Зяпачите си предаваха два бинокъла от ръка на ръка. Корки взе единия, за да разгледа убиеца на Ролф.

Поради тъмнината и дъжда дори при увеличението той не можа да забележи никакви отличителни белези на мъртвеца, проснат на тревата.

Криминалистите, въоръжени с професионални прибори и фотоапарати, бяха наклякали около трупа. В черните си шлифери, набрани като свити криле, те напомняха с позата и напрегнатостта си на гарги, кълвящи мърша.

Във всяка версия на клюкарите, която се радваше на някакво доверие, убиецът бе убит от полицай, който случайно минавал по улицата точно в този момент или пък живеел в сградата на Ролф, или бе дошъл на гости на приятелката си или на майка си.

Каквото и да бе станало тук тази вечер, Корки беше почти сигурен, че няма да обърка плановете му или да накара полицията да насочи вниманието си към него. Познанството му с Рейнърд беше останало в тайна.

Той вярваше, че и Рейнърд също е бил толкова дискретен. Те бяха извършвали престъпления заедно и бяха планирали и други. Никой от двамата нищо нямаше да спечели, но щеше много да загуби, ако разкриеше връзката им пред други.

Макар да беше твърде глупав, Ролф не беше безразсъден. За да направи впечатление на жена или на безмозъчните си приятели, той би могъл да изпита желание да се похвали, че е организирал убийството на майка си или че е замесен в заговора срещу най-голямата кинозвезда в света, но само толкова — никога не би отишъл по-далече. Просто щеше да се ограничи с някоя цветиста лъжа.

Макар че днес Итън Труман бе дошъл инкогнито на посещение, вероятността смъртта на Рейнърд да има каквато и да било връзка с Чанинг Манхайм и шестте подаръка в черни кутии беше почти изключена.

Като апостол на анархията Корки разбираше, че хаосът управлява света и че в грубата безредица на ежедневието подобни безсмислени съвпадения на събитията се случват често. Този привиден синхрон подтикваше по-повърхностните от него хора да виждат тенденции, закономерности и смисъл в живота.

Той бе заложил бъдещето си, всъщност цялото си съществуване, на вярата, че животът няма смисъл. Бе инвестирал яко в хаоса дълги години и нямаше да вземе сега изведнъж да се откаже от него.