Лицето [bg]

В този параноичен век никой непознат не можеше да си позволи да предложи бонбони на деца. Дори и най-наивните сред тях биха се разкрещели за помощ, ако случаен минувач им предложи близалка.

Корки нямаше близалки, но си носеше плик с дъвчащи карамели.

Той изчака децата да се отдалечат малко, измъкна плика от един дълбок вътрешен джоб на мушамата си и го пусна на тревата, където децата щяха да го намерят, когато игрите им ги върнеха отново насам.

Той не беше добавил отрова в бонбоните, а само вещество, предизвикващо халюцинации. Терорът и безредието можеха да се сеят сред обществото с по-рафинирани средства от крайното насилие.

Количеството от веществото във всеки бонбон беше така прецизно изчислено, че да няма риск от отравяне дори ако някое лакомо дете се натъпче с шест или осем бонбона. След три бонбона кошмарите наяве щяха да започнат.

Корки постоя още известно време сред възрастните, тайно наблюдавайки децата, докато две момичета намериха плика. Понеже бяха момичета, те веднага разделиха съдържанието му с четирите момчета.

Това вещество, освен ако не се вземеше едновременно с антидепресант, като прозак например, причиняваше такива ужасни халюцинации, че човек можеше да обезумее. Скоро на децата щеше да започне да им се струва, че от земята са се раззинали зъбати чудовища със змийски езици, които искат да ги налапат, че от гърдите им изскачат извънземни паразити и че всички, които познават и обичат, искат да ги разкъсат на парчета. Дори след като се оправеха, виденията щяха да ги тормозят в продължение на месеци, а може и на години.

След като пося тези семена на хаоса, той се върна при колата си ободрен от хладната нощ и пречистващия дъжд.

Ако се беше родил по-рано, Корки Лапута би тръгнал по стъпките на Джони Апълсийд4 и би изтребил до едно дърветата, които природата бе посадила на този континент.