Лицето [bg]

Други винарски изби може да представляваха плесенясали дупки, в които времето сменяше кожа след кожа от прах, оставяйки свидетелства от безкрайния си ход. Дори често се смята, че слоят прах по бутилката създава нужната приятна атмосфера.

Бащата на Фрик обаче изпитваше едва ли не маниакално отвращение към праха и затова тук не се допускаше да се появи дори прашинка. Като полагаха особено старание да не бутат бутилките, чистачите минаваха с прахосмукачка по рафтовете веднъж в месеца, а също и по тавана, стените и пода.

Тук-там по ъглите на коридорите и в тъмните чупки на сводестите тавани се съзираха нежни паяжини. Някои от тях имаха прост строеж, други представляваха сложни плетеници.

В тях обаче не се забелязваха осемкраките им стопани архитекти. Към паяците се проявяваше абсолютна нетърпимост.

Когато чистеха с прахосмукачка, работниците внимаваха да не повредят тези деликатни плетеници, които не бяха сътворени от паяци, а от специалист по декора от любимото филмово студио на Татко призрак. И все пак паяжините се зацапваха. Два пъти в годината господин Кнут, специалистът по декора, ги сваляше от стените, измиваше ги и после ги поставяше наново.

Но виното беше истинско.

Докато се луташе из лабиринта, Фрик изчисляваше колко дълго баща му трябва да прекара в мъртвешки запой с вино, за да изпразни тази изба.

Трябваше да направи някои изчисления, като например, че Татко призрак ще спи осем часа в денонощието. Като постоянно натряскан, той можеше да спи и по-дълго, но за да не се усложнява сметката, трябваше да се приеме някакво постоянно число. Осем.

Нека също да допуснем, че един зрял мъж може да се поддържа непрекъснато пиян, като изпива по една бутилка вино на всеки три часа. За да изпадне първоначално в състояние на опиянение, ще са му необходими час или два, за да пресуши първата бутилка, но след това трябваше да изпива по една бутилка на всеки три часа.

Всъщност последното не беше просто допускане, а си беше наблюдение от действителността. Фрик бе присъствал многократно на сбирки, на които разни актьори, писатели, рокзвезди, режисьори и други знаменити пияндета с вкус към хубавото вино се наливаха с доста по-голяма скорост от бутилка на три часа и винаги успяваха да се отрежат до припадък.

Значи пет бутилки, разпределени равномерно през шестнайсетте часа за всеки ден. Четиринайсет хиляди, делено на пет, прави две хиляди и осемстотин.

Съдържанието на тази изба можеше да държи баща му накъркан в продължение на две хиляди и осемстотин дни. Две хиляди и осемстотин, делено на триста шейсет и пет…

Над седем години и половина. Баща му можеше да стои в алкохолен унес, докато Фрик завърши гимназия и избяга, за да постъпи на служба във Военноморските сили на САЩ.

Естествено, най-голямата кинозвезда в света никога не пиеше повече от една чаша вино на вечеря. Той не вземаше никакви наркотици, включително и марихуана, която се смяташе от всички останали в Холивуд едва ли не за здравословна. „Не съм безгрешен — бе казал веднъж той на един репортер от списание Премиер, — но всичките ми грехове и недостатъци са от духовно естество.“