Лицето [bg]

Коридорът, който свързваше входа и изхода, разделяше пещерата горе-долу наполовина. От дясната страна на Фрик се намираха още рафтове с бутилки вино. От лявата му страна от пода до тавана бяха наредени запечатани дървени каси с вино.

Съдейки по надписите, те съдържаха хубаво френско бордо. Всъщност те бяха пълни с най-евтиния боклук, който само изпадналите скитници биха пили, и той без съмнение се бе превърнал в оцет десетилетия преди Фрик да се роди.

Дървените каси бяха сложени тук отчасти за украса и отчасти за да прикрият входа към килера за порто.

Фрик натисна едно скрито копче. Част от дървените каси хлътнаха.

Отзад се намираше помещение с размерите на дрешник. В дъното му имаше рафтове с шишета порто от преди петдесет, шейсет и седемдесет години.

Порто е десертно вино. Фрик предпочиташе шоколадова торта.

Той смяташе, че дори в края на трийсетте години на двайсети век, когато тази къща бе построена, не е имало набези от крадци на порто. Изглежда, скривалището бе направено просто за кеф.

Тайникът, по-малък по размер от склада за кожи, можеше да послужи за скривалище в зависимост от това колко дълго трябваше да остане в него. За няколко часа ставаше.

Но ако трябваше да изкара там два-три дни, би се почувствал като погребан жив. Би обезумял и би се разкрещял от клаустрофобия и предавайки се напълно на лудостта, навярно би се самоизял, като започнеше от пръстите на краката си и продължеше нагоре.

Потресен от насоката, която бе взел вторият им разговор, той бе пропуснал да попита непознатия от телефона колко време ще трае обсадата.

Фрик напусна тайника с портото и затвори скритата врата.

Когато се обърна, той забеляза движение по коридора, от който бе влязъл в последната пещера. Не беше само трепкащата светлина от фалшивите газови лампи.

Един голям, странен спираловиден силует се плъзгаше покрай рафтовете и тавана, осветен от оскъдните пламъчета, които му придаваха още по-зловещ вид. Приближаваше се към пещерата.

За разлика от баща си, когато се намереше натясно на големия екран, Фрик се скова от страх и не бе в състояние нито да нападне, нито да побегне.

Призрачно безформена, меняща се, въртяща се полека, сянката се приближаваше все повече и повече, докато страшният й източник се появи в началото на коридора — един дух, призрак, привидение, несиметричен и мъгляв, полупрозрачен и излъчващ слаба светлина, спускащ се бавно към него, движен от свръхестествени сили.

Фрик отстъпи панически назад, препъна се, падна и се удари така силно, че си спомни, че задникът му е също толкова кльощав както бицепсите му.

От коридора привидението влезе в пещерата, плъзгащо се като морска котка в океанските дълбини. Меката светлина си играеше с пулсиращата сянка върху него, придавайки му още по-тайнствен вид на забулено или брадато зло.