Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #4
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)». Краткое содержание книги:
Брут слушаше Цезар и майка си, но не можеше да реагира. Думите бяха изречени, носеха смисъл, който той разбираше. Щеше да ги запомни дори. Но защо майка му не се ядосаше повече?
В интерес на истината Сервилия беше разгневена, но времето я беше научило, че откритите атаки срещу Цезар никога няма да донесат успех. Макар че едва ли имаше нещо, което повече да я разяри, от думите, които той сега произнасяше. Но трябваше да се овладее, трябваше да напипа слабото му място, трябваше да е готова да се вмъкне през защитната му стена и да нанесе своя смъртоносен удар.
— Кой е мъжът? — попита предизвикателно Сервилия.
„Цезаре, нещо не е съвсем наред с теб — мислеше си той в този момент. — Ти се забавляваш. Или ти се ще да се забавляваш, но те възпира единствено младежът с разбито сърце. Докато изречеш цялото име на въпросния, пред очите ти ще се разкрие зрелище, засенчващо отдалеч сцената при отказа ти да се ожениш за Сервилия. Нещастната любов не е в състояние да убие Сервилия. Но обидата, която сега ще понесе, може би…“
— Гней Помпей Велики.
— Кой?
— Добре ме чу.
— Не би посмял! — Тя поклати глава. — Не би посмял! — Очите й се изцъклиха. — Не би посмял! — Краката й се подкосиха и тя се добра до стола най-далеч от този на Брут. — Не би посмял!
— Защо не? — попита с привидно безразличие Цезар. — Покажи ми по-добър политически съюзник от Великия и ще наруша споразумението с него, както разтрогнах този годеж.
— Той… той е парвеню! Той е никой! Той е политически профан!
— За първото съм съгласен с теб. Колкото до второто и третото, не съм. Великия в никакъв случай не е никой. Той е Първият сред римляните. И не е никакъв политически профан. Дали ти харесва или не, Сервилия, малкият касапин от Пицен прокара през римската гора по-широка пътека, отколкото Сула го беше сторил навремето. Разполага с баснословно състояние, а личната му власт е още по-голяма. Можем само да благодарим на късмета си, че той не пожела да стигне толкова далеч, колкото Сула. Не му достига смелост. И най-вече — той просто желае да бъде възприет като един от нас.
— Той никога няма да бъде един от нас! — зарече се Сервилия и изскърца със зъби.
— Сватбата му с Юлия е стъпка в правилната посока.
— Заслужаваш да те бият с камшик, Цезаре! Между тях има трийсет години разлика. Той е старец, а тя е още девойка!
— О, я млъквай! — прекъсна я Цезар. — Ето, дръж.
Той подхвърли в скута й някакъв миниатюрен предмет, след което се доближи до Брут.
— Наистина много съжалявам за вас, момче — изрече и докосна Брут по рамото. Младежът дори не се опита да се отърси от допира; вдигна очи към Цезар, но в тях светлината беше угаснала.
Трябваше ли Цезар да каже, че Юлия е влюбена в Помпей? Не, това щеше да е прекалено жестоко. Дори Сервилия не можеше да го предизвика към подобна злост. Цезар си помисли дали да каже на Брут, че ще си намери друга. Но и това беше излишно.
Затова побърза да си тръгне.
В скута си Сервилия държеше камъче с ягодов цвят. Понечи да го захвърли в градината, но щом го вдигна срещу светлината, необичайните отблясъци я спряха. Не, това не беше камъче. Малкият предмет в ръката й блестеше като истинска перла. Перла? Да, перла! Това, което Цезар толкова небрежно бе й подхвърлил, беше перла, голяма колкото най-сочната ягода, отгледана някога по полята на Кампания — същинско чудо на природата.
Сервилия обичаше накитите, но от всички скъпоценности най-много обожаваше океанските перли. Гневът й мигом се стопи, сякаш това камъче в ръката й го беше попила до капка. Колко необикновено усещане! За съвършенство и наслада.
Някакъв шум я прекъсна. Сервилия надигна глава и установи, че Брут се е свлякъл в безсъзнание на пода.
След като Брут беше отнесен в леглото му и упоен с биле от треви, Сервилия си наметна дреха с качулка и отиде да навести Фабриций, известния търговец на бисери от Портик Маргаритария. Той много добре си спомняше точно тази перла, знаеше откъде и как е дошла и тайно се чудеше как може човек да подари такава прелест на жена, която не е красива и не е млада. Фабриций оцени бисера на шест милиона сестерции и се съгласи да направи специална кутийка от златна тел, която да окачи на ланец от масивно злато. Фабриций и Сервилия не биха пожелали в перлата да се пробие дупка за винтче: подобно чудо на природата трябваше да остане непокътнато.