Господарка на Империята

Мара можеше да възнегодува от това нахалство, само че от мидкемийците подобно незачитане можеше да се очаква. Прикри умората си и махна на слугата да изпълни поръчката. Докато чакаха, Сарик се наведе към нея и я посъветва:

— Не пропускай тънкостите. Този мъж е роден цуранин. Но подражава на мидкемийската нетактичност, сякаш знае, че някога такова поведение ти допадаше. Не ми харесва това, милейди. Внимавай, моля те.

Мара отново вдигна ветрилото пред брадичката си. Съветникът й с право я умоляваше за сдържаност.

— Този Джанайо пие от същия чайник като мен. Нищо лошо няма в това да опитаме още едно питие. След това срещата приключва.

Сарик отвърна с късо кимване, но погледът, който размени с Джикан, смути дребничкия хадонра. Щом слугата донесе каничка мляко, Джикан подхвърли, че и той би желал да опита чашка, отделно от роба, който щеше да продължи да изпълнява службата си.

— Ама разбира се — съгласи се любезно Джанайо. — Ти си проницателен човек, който желае да разбере всеки нюанс от търговията, която домът ви би могъл да поеме. — Докато съветниците на Мара гледаха с удивление, търговецът наля равни количества мляко и гореща вода в последния съд. Верижката му заблещука, щом се наведе към кошницата си, без да спира да говори: — Понякога може да използвате само мляко, тъй като то придава още по-богат вкус на това питие.

Отново връчи подноса с пълните чашки на слугата, та Мара да избере първа. Тя се въздържа и изчака първо да го направят Джикан и дегустаторът. Миризмата на питието беше упоителна. Дребният хадонра прикри безпокойството си и отпи. Присви се с приглушено ахване, щом напитката опари езика му.

Търговецът прояви благоприличието да не се засмее.

— Моите извинения, милейди. Не се сетих да предупредя: това питие се поднася много горещо.

Джикан възстанови самоувереността си и каза възбудено:

— Милейди! Вкусът е невероятен!

Хадонрата и господарката погледнаха роба дегустатор. По-предпазлив от Джикан, той не си беше опарил езика, но гълташе напитката с такова явно наслаждение, че Мара махна на слугата да й подаде подноса.

— Ако кафето ви напомня за чоча, то това чудо вероятно ще ви напомни за чоча-ла, която правите за децата — рече Джанайо. — Но най-смирено споделям, че чоча-ла спрямо шоколада е това, което моят скромен ранг е спрямо вашето величие.

Мара отпи и притвори очи от възхитителния вкус.

Ухилен, Джанайо взе последната чашка от подноса, отпи и каза:

— Това е шоколад, господарке.

Мара си помисли за Кевин, който често казваше, че му липсвали шоколадовите сладкиши от родния му свят. Най-сетне го разбра.

Примига, за да махне влагата, събрала се в очите й, и прикри недискретността с махване с ръка, като за да издуха парата от чашката.

— Чудесно е.

Джанайо остави празната си чашка и се поклони.

— Желая разрешение да ми се даде изключително право на внос, господарке.