Ден нула [calibre 1.48.0]

— Ще рискувам по този въпрос.

— Твоя работа. Забелязах, че гробовете на родителите ти са най-поддържаните в цялото гробище. Ти ли се грижиш за тях или Сам?

— И двамата.

— Тя ми каза, че върху колата им е паднала скала при поредното взривяване.

Ранди кимна, извърна глава и избърса с юмруци внезапно овлажнелите си очи.

— Отиваха у Джийн, а хората на Трент взривяваха в района. Тази скала прелетяла чак до пътя.

— И ги е убила.

— Да, на място. Докторът каза, че не са страдали, защото всичко се е случило за секунда. Открихме ги доста по-късно.

— Кой ги откри?

— Аз.

— Каза, че са пътували към Джийн. Имаш предвид към старата им къща?

Ранди кимна.

— Защо са отивали там?

— Имах рожден ден — промълви младежът. Толкова тихо, че Пулър едва го чу. — Джийн ми беше организирала парти.

— Значи са загинали на рождения ти ден?

— Да. — Главата на младежа клюмна. — Мога да ти кажа, че това беше един адски гаден подарък. От тогава насам не си празнувам рождения ден.

— Как ги откри?

— Когато се забавиха, започнахме да им звъним на джиесема, но никой не отговаряше. Разделихме се и тръгнахме да ги търсим. Имаха възможност да дойдат по три пътя. Тук обаче пътищата непрекъснато се затварят за ремонт и човек никога не знае откъде може да мине. Затова трябваше да проверим и трите. Сам пое по единия, Джийн по другия, а за мен остана третият… истинският… — Ранди отново изтри сълзите си с юмрук.

— Къде беше Роджър, докато се случваше всичко това?

— Остана си у дома, за да се напие. — Той бавно поклати глава. — И знаеш ли какво ми каза, след като разбрахме за смъртта им?

— Какво?

— «Случват се и такива неща». Това ми каза копелето! «Случват се и такива неща»!

— Съжалявам, Ранди — каза тихо Пулър. — Трудно се преживява толкова ужасно нещо. Успокой се сега.

— Добре съм.

— Вярваш ли си?

— Да, вярвам си. Човек не може да си избира роднините, по дяволите! Просто трябва да се оправя с тези, които има.

«На мен ли го казваш», помисли си Пулър.

— А как го прие Джийн? — попита на глас той.

— По свой начин. Занимава се с нещо, все гледа да е заета. Беше съсипана не по-малко от нас, но тя има семейство и деца, за които да се грижи, има за какво да живее…

— А ти? Животът е пред теб.

— Мислиш ли?

Тонът, с който го каза, накара Пулър да се вгледа в очите му.

— Може би си решил да го прекратиш преждевременно. Веднага ще ти кажа, че това е голяма глупост.

— Ами. Едва ли заслужавам някой да скърби за мен.

— Ти ли си автор на последните заплахи срещу Роджър?

— Дори не знаех, че го заплашват. Как върви твоето разследване?