Ден нула [calibre 1.48.0]

Офис мениджърът се казваше Джуди Джонсън — слаба като вейка жена с делово поведение. Прошарената ѝ коса беше прибрана на две къси опашчици, а на прорязаното от бръчки лице блестяха невероятно живи очи с цвят на прегорял карамел. Носеше сукман с бяла блуза и поожулени черни мокасини.

По нейно мнение Моли била добра служителка. Преместила се в този офис по собствено желание веднага след като се освободило място, главно защото живеела наблизо. Нямала достъп до всички документи.

— До кои по-точно не е имала достъп? — поинтересува се Пулър.

— Главно до онези, които мистър Строс държеше в кабинета си — отвърна Джонсън. — Там има един килер, в който е монтирана метална каса за съхранение на документи.

— Аз пък реших, че това е тоалетната му — каза Пулър.

— Не. Тук всички ползваме обща тоалетна.

— А кой държи ключа от касата? — попита Коул.

— Ключовете са два — един за вратата на килера и един за касата. Винаги са у мистър Строс.

— Какво налага подобни предохранителни мерки?

— Ами в този офис се съхраняват геоложките проучвания, свързани с въглищните находища в района, и други подобни документи. Те са изключително ценни за всеки, който иска да знае точното разположение на жилите.

— Това означава ли, че Трент не е собственик на цялата земя?

— Не е, разбира се. Компанията разполага със специални проучвателни екипи, които непрекъснато изследват околността за нови залежи. Ако някой научи къде има такива и купи земята преди мистър Трент, това би било сериозна загуба за него.

— А вземате ли почвени проби? — попита Коул.

— Почвени проби ли? — учудено я погледна Джонсън. — В какъв смисъл?

— За оценка на замърсяването.

— Ние спазваме абсолютно всички екологични изисквания — отвърна бързо жената. Веднага си пролича, че е била инструктирана как да отговаря в подобни случаи.

— Сигурна съм, че е така, но не отговорихте на въпроса ми — нетърпеливо рече Коул.