Ден нула [calibre 1.48.0]

Офисът, в който бе работила Моли Битнър, представляваше едноетажна бетонна постройка, до която се стигаше по извита чакълена алея. На паркинга имаше десетина коли и пикапи. Мястото до вратата беше заето от мерцедес S550.

— Това е колата на Бил Строс, нали? — попита Пулър, докато вървяха към входа.

— Как позна?

— Беше паркирана пред «Яслата». В града има само още един човек, който може да си позволи такава кола — Роджър Трент. Но той не е в Дрейк. По някакъв начин Строс ни е изпреварил, явно е минал по друг път. — Той огледа занемарената сграда и каза: — Очаквах нещо по-помпозно за офис на изпълнителния директор…

— Философията на компанията е да си носи парите у дома, а не да ги пилее за луксозни офиси. Дори централата, в която се намира кабинетът на Роджър, е скромна постройка.

— Предполагам, че и производството не е много далеч.

— Да — кимна Коул. — На пет минути от тук има кариера и мелница като онази, която ти показах снощи. Открита мина.

— Значи и тук взривяват?

— Взривяват навсякъде. Това е причината хората да се изселват. Кой би искал да живее в бойна зона? — Тя го стрелна с поглед и побърза да добави: — С изключение на войниците, разбира се.

— Войниците също не обичат да живеят близо до фронта, повярвай ми — поклати глава Пулър.

— С кого ще разговаряме тук?

— Предлагам да започнем от началството.

От рецепцията ги насочиха към кабинета на Строс, който се намираше в дъното на дълъг коридор. Шперплатова ламперия по стените, най-обикновено бюро и евтини столове. Имаше и няколко метални шкафа, канапе с протрита дамаска и ниска издраскана масичка. Имаше и втора врата, вероятно към личната тоалетна на Строс. На писалището блестеше нов компютър с 23-инчов монитор — може би единственият представител на модерните технологии в тази част от империята на Трент. Пулър си представи имението, в което беше гостувал предишната вечер.

«Действително си носят парите у дома», помисли си той.

Строс стана да ги посрещне. Беше свалил сакото си. Бялата колосана риза с монограм беше изопната от корема му. Пръстите му бяха пожълтели от никотин. Току-що бе загасил поредната цигара в препълнения с фасове пепелник. Пулър машинално размаха ръка пред лицето си да прогони дима, а Коул направи няколко дълбоки вдишвания — един вид безплатно пасивно пушене.

— Благодаря, че ни приехте — каза тя.

— Няма проблем, сержант Коул — отвърна Строс и ги покани с жест да седнат. — Ако знаех, че искате среща с мен, можехме да поговорим още в «Яслата».

— Ще се опитаме да не ви отнемаме много време.

— Добре. Чух, че снощи сте били на вечеря у Джийн.

— Да. Беше ни поканила, защото Роджър е извън града.

— Къде е той, между другото? — обади се Пулър.

— В Ню Йорк, по бизнес дела — отвърна Строс.

— Бизнес в Ню Йорк? — вдигна вежди Пулър. — Защо си мислех, че компанията е частна?