Ден нула [calibre 1.48.0]

Пулър отново насочи вниманието си към Карсън.

— Значи вие знаехте, че заминава за Западна Вирджиния, така ли?

— Да, каза ми. Родителите на жена му бяха болни и той ходеше почти всеки уикенд. Нямах нищо против, защото това изобщо не се отразяваше на работата му.

— Споменавал ли е някога, че там се случва нещо необичайно?

— Никога не ми е говорил за Западна Вирджиния. Това си беше техен семеен проблем. Не съм го питала, защото не ми влизаше в работата.

— Но някой е убил него и семейството му именно там.

— Да, така е. А вашата работа е да го разкриете.

— Точно това се опитвам да направя.

— Добре, ясно. Но според мен трябва да търсите отговора в Западна Вирджиния, а не в Пентагона.

— Познавахте ли съпругата му?

Карсън погледна часовника си, а после и телефона.

— След малко трябва да влизам в заседание. Освен това трябва да се подготвя за утрешния брифинг, тъй като Джей две отсъства от страната.

— Ще се опитам да бъда максимално кратък — отвърна Пулър, продължавайки да я гледа очаквателно.

— Познавах Стейси Рейнолдс само чрез Мат. Срещали сме се няколко пъти. Не бяхме близки приятелки.

— А полковник Рейнолдс не ви е споменавал за нещо необичайно в Западна Вирджиния?

— Мисля, че вече отговорих на този въпрос.

Пулър седеше на мястото си, без да помръдва, и търпеливо я наблюдаваше.

— Не, не ми е споменавал нищо подобно — намръщено добави Карсън, а той старателно записа отговора ѝ в бележника си.

— Когато ми възложиха този случай, изрично ме предупредиха, че е доста необичаен. Тогава си помислих, че е необичаен, защото е свързан с убийството на оперативен офицер от АВР с достъп до свръхсекретна информация.