Ден нула [calibre 1.48.0]

Електронната врата изщрака и ги пропусна в приемната — едно стандартно за Пентагона помещение, подобно на коридор. Влизането и излизането ставаха само през него, освен ако нямаше и авариен изход някъде в дъното. Зад приемната се виждаше зала, разделена на остъклени кабинки, в които работеха експертите. Крайният продукт от тяхната дейност щеше да бъде представен на генерал Карсън в 5:00 ч. на следващата сутрин. Осветлението в кабинките беше по-силно от това в приемната, но Пулър беше убеден, че най-много след година работа повечето хора тук слагат очила, тъй като настолната им борба с тероризма се водеше само на изкуствено осветление.

След като показаха личните си документи, Пулър и Болинг получиха достъп до колегите на Рейнолдс, най-старшият от които имаше чин подполковник. Разговорите с тях бяха проведени по класическия начин — разпитваха ги поотделно в малка заседателна зала. Когато свидетелите се разпитват заедно, те обикновено се придържат към една обща хипотеза — дори и да разполагат с различна първоначална информация. Болинг официално потвърди, че Пулър има всички «правомощия за достъп до поверителна информация» — фраза, която отваряше много заключени врати и усти.

Подчинените на Матю Рейнолдс бяха доста по-шокирани и опечалени от прекия му началник. Но и те нямаха отговор на въпроса защо е бил убит. Всички бяха категорични, че макар и засекретена, неговата работа не би могла да е причина за смъртта му. Безрезултатно се оказа и претърсването на кабинета на Рейнолдс — заключен и запечатан веднага след новината за убийството му. Надеждата на Пулър, че там ще има сейф, се оказа напразна. Той не откри абсолютно нищо, което би могло да помогне на разследването. Беше чисто, със спартанско обзавеждане, а прегледът на компютърните файлове (в присъствието на Болинг) се оказа безрезултатен.