Авемпарта

- Не зная, госпожо Броктън. У дома, предполагам - поне засега.

- Но домът ни е със сламен покрив.

- Опитайте се да изкопаете укрития колкото е възможно по-надълбо-ко.

- Какво става? - запита Ройс.

- Архиепископът на Гхент пристигна и се нанесе в имението. Той и духовенството му, както и група благородници, са заели целия замък и изгониха останалите. Или почти всички - впрегна Ръсел, Дилън и Клайн да запълнят тунела и укритието, като казваше, че трябвало да поправят щетите или да увиснат на бесилката за увреждане на собственост. Добрият стар дякон Томас стоеше там и кимаше: „Казвах им да не го правят, но те не искаха да слушат.“ Задържаха и по-голямата част от добитъка, казвайки, че щом се намирал в замъка, значи бил негова собственост. Сега всички ме обвиняват за загубата на животните си.

- Ами кладите? - запита Ройс. - Все още бихме могли да построим една на мегдана.

- Не - отвърна Ейдриън. - Негова светлост обяви за незаконно сеченето на дърва и конфискува воловете заедно с останалите животни.

- Каза ли му какво се случва след залез-слънце?

- Нищо не мога да му кажа - Ейдриън прокара ръце през косата си с такъв жест, като че искаше да я отскубне. - Не мога да мина през двайсетината войници на портата. От което предполагам има полза, защото иначе бих го убил.

- Какво изобщо прави тук църквата?

- Тук идва най-интересното - каза му Ейдриън. - Нали знаеш за оповестявания от църквата турнир? Е, оказва се, че съревнованието е да се убие гиларабринът.

- Какво?

- Възнамеряват да пращат претендентите по залез да се бият с него един по един. Заковали са списък на портата.

- Всичко е наред, всичко е наред - изкрещя дякон Томас.

Всички се обърнаха и видяха свещеника да се приближава от пътеката откъм замъка. Вървеше с вдигнати ръце, като че благославя. На лицето си имаше широка усмивка, превърнала очите му в полумесеци.

- Всичко ще се оправи - каза им с висок уверен тон. - Архиепископът е тук, за да ни помогне. Ще убият звяра и ще ни спасят от този кошмар.

- Ами добитъка ни? - поинтересува се Винс Грифин.

- По-голямата част от него им е нужна да нахранят войниците си, но останалото ще ни бъде върнато след убийството на звяра.

Тълпата замърмори.

- Каква цена поставяте на безопасността си? Каква цена поставяте на живота на децата си? Прасе или крава по-ценни ли са от собствената ви плът и кръв? Гледайте на това като на десятък и бъдете благодарни, че църквата дойде в Далгрен, за да ни спаси. Никой друг не го стори. Кралят на Дънмор ни игнорира, но вашата църква изпрати не просто някакъв си рицар или маркграф, а самият архиепископ на Гхент. Скоро звярът ще бъде убит и щастието още веднъж ще се възцари в Далгрен. Ако това означава една безмесна година и оране без волове, със сигурност цената не е прекалено висока. Сега, моля ви, вървете си по домовете. Не им се пречкайте и ги оставете да си свършат работата.

- А дъщеря ми? - изръмжа Терън и си проправи път, очевидно ре-шен да убива.