Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, че ви безпокоя втори път. Всеки от нас има своите задачи в рамките на разследването — заяви той, молейки се на Бога да не се окаже, че това, от което се интересува той, е същото, от което се интересува шефката му.
— Е, това все пак е облекчение. Не ми се нрави мисълта за ново навлизане в по-крайните аспекти на сексуалния ми живот. Е, с какво мога да ви помогна?
— През февруари сте изпратили на Роби мейл, в който го уведомявате за някакъв човек, който ви преследвал, появявал се пред клубовете, където сте имали ангажименти. Обичайно поведение за психопатите, които дебнат известни личности, нищо особено. Помните ли?
Бинди пак изпъшка:
— Дали си спомням? Трудно би било да се забрави.
— Можете ли да ми разкажете малко повече за това, което се случваше тогава?
— Не е възможно да мислите, че това може да има някаква връзка със смъртта на Роби. Това беше някакъв жалък и незначителен човечец — нищожество, а не някакъв гений на престъпността.
— Ако не проследявам всяка възможност докрай, значи не си върша работата, както трябва — отвърна Сам. — Разкажете ми всичко за този човек.
— Започна се с изпращане на цветя, картички, писма, такива работи. После започна да се появява в клубовете, където работех като диджей. В повечето случаи не го пускаха да влезе, защото изглеждал странен, изперкал и така нататък. Но понякога успяваше да влезе и тогава висеше близо до сцената или до моя пулт, опитваше се да ме заговори или да се снима с мен. Дразнеше ме, но ми се струваше общо взето безобиден. После, една вечер, двамата с Роби се поскарахме публично — знаете как става, пиеш малко повече и губиш контрол. В крайна сметка започнахме да си крещим отвън, пред клуба. Папараците само това чакаха, снимките се появиха навсякъде, по вестници и списания. Всъщност ние се сдобрихме още преди снимките да бъдат публикувани, но нали скандалите, а не сдобряванията създават интересните заглавия във вестниците.
Той чу как тя щракна със запалката и зачака да продължи. Пола го беше научила да изчаква.
— И така, онзи тип реши да защитава честта ми срещу злодея, който не се държи както трябва с мен. Причакал Роби, когато той излизал от един хотел в Бирмингам, където бил настанен отборът, и започнал да му чете поучения. Роби твърдеше, че нямало опит за физическа разправа, просто онзи вдигал много шум и Роби се почувствал неудобно. От друга страна, Роби беше последният човек, който би си признал, че се е уплашил. Така или иначе, повикали полиция и онзи тип бил арестуван. Излезе, че е имал нужда тъкмо от такова нещо. Полицаят, с когото разговарях, ми разказа, че щом му обяснили в участъка възможните последици от поведението му, загрял какво го чака, и заявил, че ужасно съжалява, и че съзнава колко неправилно е възприемал ситуацията. Разбира се, казал също, че занапред ще остави на мира и мен, и Роби. Така че го пуснаха под гаранция. И ако трябва да бъдем честни, оттогава насам не съм чувала нищо за него. Това е всичко, което мога да ви кажа.
Сам имаше чувството, че историята е приключила подозрително кротко. Доколкото беше запознат с навиците на досадните обожатели, преследващи известни личности, те нямаха обичая да си вдигат кротко чуковете, само защото някой се е опитал да ги посплаши. Ако се случеше човекът да е глупав, той просто продължаваше да върши същото, докато най-накрая успееше да си издейства присада. Но обикновено играта загрубяваше много, преди най-сетне да го приберат. Ако обаче беше по-интелигентен, или си избираше друг обект на обожание, или сменяше тактиката и ставаше по-предпазлив. Именно тези, по-интелигентните, можеха да предизвикат и нещо по-страшно. Йоко Оно знае това най-добре.
— И наистина изобщо не сте чували нищо за него оттогава насам?
— Нищо. Дори не ми изпрати съболезнователна картичка за Роби.
— А много картички ли получихте?
— Вчера в Би Би Си се получиха четиридесет и седем на мое име, а вероятно днес ще има още.
— Може би ще се наложи да ги огледаме.
Бинди изпухтя раздразнено.
— Права беше шефката ви. При разследване на убийство не може да се съхрани лично пространство. Какво искате да направя? Да събера всички и да ви ги пратя по пощата?
— Ако ги съберете, аз ще пратя някой да ги вземе от вас — разбира се, когато ви е удобно. А сега, във връзка с миналите събития…
— Името на онзи човек беше Рийс Бътлър. Живееше в Бирмингам. Нищо повече не знам. Писмата и картичките, които ми пращаше, предадох на бирмингамската полиция — за в случай, че пак го прихване.