Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
— Не разбирам защо мислиш, че това — Карол посочи екрана — има някаква връзка с Роби Бишоп. — Всичко ми се струва съвсем ясно. Икономката се е объркала и неволно е набрала отровни плодове, а сега лъже. Трагичен нещастен случай — така си пише и в статията.
— Ами ако не лъже? Ако казва истината? Тогава това е втори случай, при който млад мъж на двайсет и няколко години бива отровен по много странен начин. — Тони се опита да се извърне така, че да застане лице в лице с Карол, но това се оказа невъзможно. — Премести този стол така, че да мога да те виждам добре — каза той нетърпеливо и допълни: — Моля те.
Малко изненадана, Карол изпълни желанието му и каза:
— Ето, сега ме виждаш. Но това са само предположения, Тони.
— Всичко винаги си остава предположение, докато не се доберем до улики. Работата ми е да правя предположения — на това му се казва „съставяне на психологически профил“. Има хора, които за разлика от мен представят това като наука, но това са си просто предположения, основаващи се на вероятности и инстинкт. Честно казано, по-скоро може да се говори за нещо като изкуство, умение, отколкото за наука. Дори алгоритмите, ползвани от профайлърите, които се занимават с географско профилиране, се основават на вероятности, а не на сигурни факти.
— Е, тогава ми покажи нещо, което накланя везните против теорията, че икономката имигрантка лъже, защото е станала неволно причина за смъртта на работодателя си — каза Карол. Той знаеше, че тя го казва, за да му достави удоволствие, чувстваше убеждението й, че болката, медикаментите и смущенията в съня са притъпили остротата на ума му.
— Дани Уейд живеел отскоро там, където е бил убит. Преместил се в Дор, в западния край на Шефийлд, преди две години, защото му било дошло до гуша от досадници на мястото, където живеел преди — а именно в Брадфийлд. Причината, поради която не можел да си осигури спокойствие, била че преди три години спечелил голямата награда на лотарията. Печалбата била сериозна — малко над пет милиона. Дотогава работел като кондуктор във влаковете на компанията „Върджин“. Не бил женен. Нещата, които имали значение в живота му, били моделите на влакове, които колекционирал, и двата му териера. Бил донякъде самотник. Докато спечелил парите. Тогава незабавно отвсякъде изпълзели разни стари приятели от училище, които се надявали на някой заем, бивши колеги, които се държали така, като че ли им бил длъжен, далечни роднини си спомняли внезапно, че кръвта вода не става. Всичко това дошло до гуша на Дани.
— Е, нали поне е имал парите — каза Карол. — Пет милиона могат да купят доста тишина и спокойствие.
— В същото се убедил и Дани. Събрал си багажа и се пренесъл в една прекрасна къща близо до мочурищата. С висока каменна ограда и електронно заключване. Не казал на никого къде се пренася, дори на родителите си. В къщата не му досаждал никой — идвала само въпросната Яна Янкович, която според всички е много мила млада жена, сгодена за електротехник, който работи за някаква строителна фирма в Родърам.
Карол поклати невярващо глава.
— Откъде изкопа всичко това? Тази информация е с тонове повече от публикуваното в регионалния вестник.
Тони очевидно беше много доволен от себе си.
— Обадих се на репортерката. В такива случаи в бележниците им остават много повече неща от това, което се появява по страниците на вестниците. Тя ми даде номера на мобилния телефон на Яна. И аз й се обадих. Според очарователната Яна Дани бил от щастлив по-щастлив със своите кучета, влакчета и приготвяните от нея закуска, обяд и вечеря. Но тук има и още нещо. Междувременно успях да открия, че Дани също е учил в гимназията в Харистаун — завършил две години преди Роби. И макар че английският на Яна не е много подходящ за задълбочени и умозрителни разговори, тя разбра достатъчно добре въпросите ми и каза, че няколко дни преди да умре, Дани се прибрал от местната кръчма и казал, че бил срещнал някогашен съученик — Тони се ухили, същинско въплъщение на самодоволството. — Е, какво ще кажеш?
Карол отново поклати глава.
— Ще кажа, че си се смахнал напълно.
Той разпери ръце, обзет от раздразнение.