Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
Тони изчака, за да се убеди, че е дала докрай израз на раздразнението си.
— Положението не е чак толкова лошо, колкото го представяш. Все пак знаем някои неща за него. Искам да кажа, извън това, че е учил в гимназията в Харистаун, и че познава Темпъл Фийлдс не по-зле от опитна проститутка.
Карол го изгледа скептично.
— И какво знаем?
— Знаем, че умее да планира действията си. Обмислил е всичко в подробности, преценил е точно докъде се простират рисковете, които е склонен да поеме, следователно знаем и че не е безразсъден. Не изпитва нуждата да гледа как жертвата му страда. Задоволява го напълно да е някъде далеч, когато тя умира. Така че какъвто и да е бил, надали е бил побойникът на класа. А имаме ли някаква представа дали Роби е бил побойник като ученик?
Карол поклати глава.
— Доколкото знам, не. Всички твърдят, че е бил очарователно момче. Но разбира се, все още ни предстои да преровим сведенията за всички, които са регистрирани в „Бест Дейс“ и са го познавали.
— Добре. Значи не може да става дума за отмъщение на човек, когото са унижавали в ученическите му години. Освен ако все пак не съществува елемент на отмъщение, подбудено по-скоро от завист заради успеха… — Тони замълча и се намръщи. — Трябва да обмисля допълнително този въпрос. Но знаем и друго — че този човек разбира нещо от химия и фармакология. Разбираш ли, той дори не е извличал рицин, а е направил супозитории със съдържание на рицин. На негово място аз не бих имал представа от къде да започна.
Карол се наведе, бръкна в пазарската торба, с която бе дошла, и извади бутилка австралийско червено вино с капаче на винт.
— Лично аз бих започнала да се ровя в интернет. В наши дни това е мястото, откъдето може да се узнае всичко, нали? Дали е позволено да ти налея малко?
— Вероятно не, но това не бива да те притеснява. В банята има две пластмасови чаши.
Когато Карол се върна с две солидни дози червено вино, той каза:
— А като стана дума за интернет…
— Ммм? — Карол отпи с наслада. Беше изпила две чаши след аутопсията, но като изключим тях, това беше първата й напитка за деня, само по себе си малко постижение.
— Струва ми се, че това не е първия път, когато е извършил нещо подобно. Забелязвам у него прекалена самоувереност, за да бъде начинаещ.
— На теб навсякъде ти се привиждат серийни убийци, Тони. Какви доказателства би могъл да имаш за подобна хипотеза? Искам да кажа, като изключим факта, че този убиец е или много ловък, или голям късметлия, и на теб това не ти се нрави.
— Аз не вярвам в късмета. Казваме, че сме имали късмет, когато интуицията ни поведе в правилната посока. А интуицията е плод на опита и наблюдателността. Знаеш ли, че според последните изследвания вземаме по-добри решения, когато следваме инстинкта си, отколкото след като сме претеглили всички „за“ и „против“ в дадена ситуация?
Карол се ухили.
— Забелязвам, че склонността ти да разчиташ прекалено много на собствената си интуиция започва да се възвръща. Но ти не отговори на въпроса ми, Тони. От къде имаш доказателства, че той не върши такова нещо за първи път?
— Както вече казах, Карол — от интернет. Източник на всевъзможни глупости, но понякога и на полезни познания. Откакто разговаряхме с теб снощи, започнах да се ровя в мрежата. И открих нещо много интересно — той придърпа лаптопа си, кликна с мишката и обърна екрана към Карол. Докато тя четеше набързо кратката статия от регионалния вестник, която се бе появила на екрана, той поясни: — Дани Уейд. Двайсет и седемгодишен. Умрял преди две седмици в луксозния си дом в предградие на Шефийлд. Отровен с лудо биле, с други думи беладона, „прекрасната дама“. Предполага се, че отровата се е съдържала в плодов сладкиш, приготвен от икономката му, полякиня. Разбираш ли, плодовият сладкиш би бил подходящ, защото зърната на лудото биле са сладки, а във вътрешния двор на къщата има такъв храст. Между другото, трябва да се провери дали храстът расте в саксия или е посаден в пръстта. Възможно е убиецът да го е донесъл със себе си. Икономката отрича да е правила какъвто и да било плодов сладкиш, но в хладилника са открити останки от сладкиш, в който имало зърна от беладона. През нощта, когато той умрял, икономката не е била в къщата. Имала свободен ден и отишла при приятеля си в Родърам. Така правела всяка сряда и събота. Открили досъдебно дирене за причините на смъртта, после отложили заключението, докато бъде събрана допълнителна информация.