Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
— Жалко само, че ще пропусна мача в събота, нали? Сигурно ще бъде голяма работа, сбогуването с Роби. Радж ще отиде ли?
Юсеф кимна.
— Няма земна сила, която да го задържи у дома. Човек ще рече, че съм умрял аз — или Санджар, а не някакъв си футболист.
Имран се поизправи на седалката.
— Е, това е направо ерес, братовчеде. Роби не беше „някакъв си футболист“ — той изписа кавичките с пръсти във въздуха. — Той беше съвършеното въплъщение на футболиста. Местно момче, превърнало се в герой. Ние обичахме Роби, вярвай ми. Обичахме го. Затова кажи на Радж да се сбогува с Роби и от мое име.
Юсеф подбели очи. Нима всички се бяха побъркали? Скърбяха истерично за Роби Бишоп, а на никой не му мигваше окото при ежедневните съобщения за многобройни човешки жертви в Иран, Палестина и Афганистан. Имаше нещо сериозно объркано в ценностната им система. Юсеф не можеше да се преструва, че е съвършеният мюсюлманин, но поне нямаше изкривеното мислене на Имран.
Имран мълчеше, потупвайки с пръсти по обутото си в джинси коляно, маратонките му отмерваха ритъма по покрития с гумена постелка под. Музиката ангажираше вниманието му през остатъка от пътя до летище Манчестър. Юсеф спря в предвидената за това зона при входа на Терминал 1, без да изключва двигателя, а Имран взе сака си и изскочи от колата. Наведе се обратно през вратата и каза:
— Умната, Юсеф. Ще се видим в понеделник.
Юсеф се усмихна. Нямаше да се види с Имран в понеделник, но нямаше и защо да казва това на братовчед си.
Тони изплува от дълбините на прекрасен сън. Прекрасен, защото се дължеше на истинска умора, не беше подпомогнато от медикаменти бягство от действителността. Кой би могъл да предположи, че ще му е необходима толкова енергия, за да стане от леглото, да измине трите метра до банята, вкопчен в проходилката, да се изпикае и да се върне в леглото? Когато се отпусна тежко обратно върху възглавниците, имаше чувството, че се е качил до върха на малка планина. Физиотерапевтката беше доволна от постижението му; от своя страна Тони беше във възторг. Тя беше обещала да му донесе утре патерици. Вълнението едва не го довърши.
Той седна в леглото, разтърка очи, за да пропъди сънливостта, и активира лаптопа. Преди да потъне в сън, беше пуснал няколко търсения, но заспа дълбоко, още преди търсачката да покаже резултатите. Не беше оптимистично настроен; дори беше започнал да вярва, че няма да намери това, което търсеше. Което не означаваше, че то не съществува, а че е прекалено добре скрито.
Екранът просветна и за негово учудване в средата му се появи малко каре, в което пишеше „открито (1) съответствие“. Скобите означаваха, че съответствието не е пълно, но отговаря над 90% на показателите на търсенето. Вече напълно буден, Тони отвори на екрана резултатите от търсенето.
Беше материал от безплатен вестник, разпространяван в Източен Шефийлд. Не съдържаше много подробности, но все пак беше достатъчен, за да даде на Тони храна за размисъл, както и база за по-нататъшно подробно търсене.
Той въведе нетърпеливо новите параметри на търсене. Ставаше интересно. По всичко личеше, че сигурно ще има какво да представи на Карол в крайна сметка.
Сам Еванс остави сакото си окачено на стола, и излезе с бавна крачка от стаята, като че ли нямаше предвид нещо по-важно от посещение на тоалетната. Но щом затвори вратата зад себе си, забърза и се насочи към асансьорите. Слезе до паркинга и се качи в колата си, извади мобилния си телефон и набра номера на Бинди Блайт.
Бинди отговори на второто позвъняване. Когато той се представи, тя изпъшка:
— Не ми казвайте, че има още въпроси. Сутринта вече разговарях с шефката ви.
По челото на Сам изби пот. Ами ако се беше обадил по-рано, преди Карол Джордан? Какви обяснения щеше да даде на тази жена, която и без това вече считаше, че прекалено често проявява склонност да работи като единак? Да му се не види, налагаше се да внимава с тази история.