Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
Карол поклати глава.
— Смятахме, че отровата е поета с храна или напитка.
— Изключено. Не и ако доктор Блесинг е описала точно процесите, предшествали настъпването на смъртта. Работата е там, Карол… Симптомите се проявяват по един начин, ако погълнеш рицин, и по съвсем друг, ако го вдишаш. Но ако отровата е навлязла в организма през чувствителна лигавица, каквато е тъканта на ректума, тогава симптомите биха наподобявали по-скоро отравяне чрез вдишване, отколкото чрез поглъщане. Лично аз, преди да направя аутопсията, клонях към вероятността да е станало чрез вдишване.
Карол завъртя отрицателно глава.
— Всички, с които разговарях, отхвърлят категорично възможността Роби да е употребявал наркотици. Мисля, че не го казват само за да не опетнят спомена за него. Струва ми се, че са искрени. Освен това в болничната лаборатория бяха взели проби и резултатите от изследването отхвърлят употреба на наркотични вещества.
Гриша повдигна вежди. Очевидно беше малко скептичен.
— Много зависи от това какво е вземал и кога — напълно е възможно в момента, когато са вземани пробите, следите от наркотик да са изчезнали. Но ако действително не е смъркал, аз бих казал, че вероятно това е начинът, по който рицинът е проникнал в организма. Носителят трябва да е бил анален супозиторий, някаква желатинова капсула, нещо подобно. Но пак подчертавам, че няма шанс да открием следи толкова време след вкарването на отровата. Разбира се, взел съм проби. Случайно може и да имаме късмет, но не разчитай на това.
Карол въздъхна.
— Прекрасно. Това разследване започва да се очертава като адски кошмар. Шефовете и медийните хиени не ме оставят да си поема дъх, всички настояват за бързо приключване на следствието. Което, между нас казано, е точно толкова вероятно, колкото и да вземат мен на мястото на Роби в „Брадфийлд Викс“.
Гриша се приведе напред и кликна с мишката.
— Ще направя всичко възможно, за да ти помогна, но ти си права, трудно ще се доберем до нещо — той се усмихна съчувствено. — Като те видях, се сетих, че отдавна не си идвала на вечеря вкъщи. Ирис ще се радва да те види — той погледна нещо на екрана. — Какво ще кажеш за събота вечер?
Карол се замисли за миг.
— Звучи добре.
— В седем?
— Нека бъде осем. Преди това трябва да мина през болницата.
— През болницата ли?
— Заради Тони.
— О, разбира се, чух какво се е случило. Как е той? — но преди Карол да отговори, на вратата се почука. — Влез! — извика Гриша.
В стаята надникна Пола.
— Добър ден, докторе. Търся…
— Е, вече я откри — заяви Гриша.
Пола се усмихна и влезе.
— Още по-добре е, че и вие сте тук, докторе — тя размаха един плик. — Струва ми се, че нещата най-сетне потръгнаха, шефе. Току-що разговарях с Мартин Фланаган. Никак не му се искаше да си каже всичко…
— Но ти упражни върху него прочутия чар на Макинтайър — допълни Карол. Достатъчно често бе наблюдавала непогрешимата тактика на Пола по време на разпит, за да бъде учудена.
— Честно казано, според мен за него откриването на убиеца на Роби е по-важно от доброто име на клуба. Така или иначе, господин Фланаган твърди, че напълно забравил за рутинните проверки за допинг, които били правени в петък. Роби дал урина за изследване, както и всички останали. Но за разлика от резултатите на останалите, при него било открито наличие на наркотично вещество.
Тя извади един лист от плика и го подаде на Гриша.
— Положителен резултат за рохипнол — прочете той на глас. — Чувал съм, че в тази лаборатория работят много старателно. Но все пак се свържете с тях и попитайте дали е останал още материал от пробите на Роби. Тук не виждам достатъчно подробности, за да мога да преценя кога и как може да е поет наркотикът — той подаде листа на Карол.
— Предполагам, че това вече е ясно. Четвъртък вечерта, в „Аматис“ — каза кисело Карол.
Гриша се намръщи.
— По-вероятно не — той натисна няколко клавиша, после кликна с мишката. — Така и предполагах. Така нареченото хапче „забрави ме“. Започва да действа двайсет минути до половин час след приемането му. Така че, ако Роби го беше погълнал в клуба, по времето, когато си е тръгнал, би изглеждал почти в безсъзнание.
— Но никой не споменава да е бил дори пийнал — каза Пола. — Освен това на записа от онази камера изглежда, че се движи съвсем нормално.
— Следователно е имал доверие на човека, с когото е бил, и то дотолкова, че да отиде някъде другаде с него. Някъде, където му е било поднесено питие с рохипнол в него — започна Карол да разсъждава на глас.