Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Театралните ти умения ще ни бъдат от голяма полза.
– Сигурен ли си? Не сме особено млади – каза Исмей. – А през зимите? Какво стана с Флорида?
– Ще отидем там, когато остареем. Още не сме толкова стари – каза Ламбиаз след кратка пауза. – Живял съм в Алис през целия си живот. Това е единственото място, което познавам. Хубаво е и възнамерявам да го запазя такова. Един град не е истински без книжарница, Изи.
Няколко години след като продаде книжарницата на Исмей и Ламбиаз, Амелия реши да напусне работата си в "Птеродактил Прес". Мая завършваше гимназия и Амелия вече се бе уморила да пътува постоянно. Намери си работа като търговски представител на голям търговец на книги близо до Мейн. Преди да си тръгне, остави указания за клиентите си на своя наследник – както бе направил някога Харви Роудс за нея. Запази "Айлънд Букс" за накрая.
"Айлънд Букс", написа тя. Собственици: Исмей Париш (бивша учителка) и Никълъс Ламбиаз (бивш началник на полицията). Ламбиаз е изключителен продавач, особено на криминална литература и на янг адълт романи. Париш, която преди е ръководела училищен театрален клуб, организира съвършени литературни представяния и събития, достойни за най-първокласните автори. Книжарницата има кафене, сцена и отлично присъствие в интернет. Всичко това е изградено на солидната основа, положена от Ей Джей Фикри, първоначалния собственик, чиито вкусове бяха по-скоро насочени към високата литература. В книжарницата все още има на склад тонове художествена литература, но собствениците не поръчват нещо, което не могат да продадат. Обичам "Айлънд Букс" с цялото си сърце. Не вярвам в Бог. Не съм религиозна. Но за мен това място е най-близкото до храм. То е свещено. С книжарници като тази уверено мога да кажа, че ще има книжен бизнес още години напред. Много дълго време." Амелия Ломан.
Амелия се почувства засрамена от последните няколко изречения и изряза всичко след "собствениците не поръчват нещо, което не могат да продадат".
"...собствениците не поръчват нещо, което не могат да продадат." Джейкъб Гарднър прочете бележките на предшественичката си за последен път, после затвори телефона си и слезе от ферибота, тръгвайки по улицата с решителна, отсечена походка. Джейкъб, двайсет и седем годишен и въоръжен с полузавършена и полуплатена магистърска степен по писане на документална, нехудожествена литература, бе готов. Не можеше да повярва на късмета си, че си бе намерил тази работа. Разбира се, заплащането можеше да е по-добро, но той обичаше книгите, винаги бе обичал книгите. Беше убеден, че те бяха спасили живота му. Дори бе татуирал на китката си онзи прословут цитат от К. С. Луис, "Но някой ден ще бъдеш достатъчно голям, за да четеш отново вълшебни приказки"[99].
Още му бе трудно да осъзнае, че е един от онези хора, на които им плащат, за да говорят за литература. Щеше да го прави и без пари, но не държеше шефът му да го научава. Нуждаеше се от парите. Животът в Бостън не беше евтин и той бе поел тази работа само за да може да поддържа своята страст: историята на ранните гей водевили. Мечтаеше да напише книга с интервюта на артисти, макар да бе наясно, че темата щеше да развълнува минимален брой хора. Така се чувстваше още по-специален и влагаше още повече енергия в издирването на малцината оцелели от онзи период. Това не променяше и факта, че Джейкъб Гарднър бе истински литературен вярващ. Той дори ходеше като призован от духове – от книжните духове. Можеше да бъде взет за мисионер. Между другото Джейкъб бе отгледан като мормон, но това е друга история.
"Айлънд Букс" бе първият му клиент и той нямаше търпение да дойде тук. Гореше от желание да им разкаже за чудесните книги на "Птеродактил Прес", които носеше в чантата си. Тя сигурно тежеше над двайсет килограма, но Джейкъб бе в добра форма и дори не ги усещаше. "Птеродактил" имаше забележително силен каталог тази година и той бе сигурен, че работата му ще бъде много лесна. Читателите нямаше да имат друг избор, освен да харесат тези заглавия. Милата жена, която го нае, му предложи да започне от "Айлънд Букс". Собственикът на книжарницата обичал криминална литература, така ли? Е, любимата книга на Джейкъб от този каталог бе дебютен роман за момиче от амишите, което изчезва по време на Румспринга[100]. Според него бе абсолютно задължително четиво за всеки сериозен почитател на криминалния жанр.
99
"But some day you will be old enough to start reading fairy tales again" – посвещението на K. C. Луис в началото на първата книга от "Хрониките на Нарния". В оригинала цитатът не е споменат изрично, а читателите са оставени сами да се досетят кой е той. Авторката споделя, че е имала предвид този цитат, но някои читатели може би ще си помислят за друг – "Четем, за да знаем, че не сме сами". Той обаче само се приписва на К. С. Луис. – Б. Пр.
100
В някои общности на амиши това е периодът, през който младите напускат семействата си и отиват да живеят във външния свят, за да го опознаят. – Б. Пр.