Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Да, татко. Аз съм татко. Превърнах се в татко. Бащата на Мая. Таткото на Мая. Татко. Каква дума. Каква голяма малка дума. Каква дума и какъв свят! Разплака се. Сърцето му бе препълнено, а нямаше думи да го изрази. Знам за какво служат думите, помисли си той. Освобождават ни от чувствата.
- Не, татко. Моля те, недей. Всичко е наред – прегърна го тя.
Четенето вече го затрудняваше. Ако се постараеше наистина много, успяваше да се пребори с някой къс разказ. Романите му бяха непосилни. Да пише, му беше по-лесно, отколкото да говори. Не че беше чак толкова лесно. Пишеше по един параграф на ден. Параграф за Мая. Не беше много, но само това му бе останало, което можеше да ѝ даде.
Искаше да ѝ каже нещо много важно.
– Боли ли? – попита тя.
Не, помисли си той. Мозъкът няма сензори за болка и следователно не може да боли. Загубата на разума му се оказа любопитен, лишен от болка процес. Струваше му се нелепо, нещо такова заслужава да боли повече.
– Боиш ли се? – попита Мая.
Не от смъртта, помисли си Ей Джей, само мъничко от онази част, в която все още ме има, но не съвсем. Всеки ден остава по-малко от мен. Днес съм мисли без думи. Утре ще бъда тяло без мисли. И така ще продължи. Но, Мая, сега ти си тук и аз съм толкова щастлив, че също съм тук. Дори без книги и без думи. Дори без разума си. Как, по дяволите, казваш и обясняваш такова нещо? Как изобщо започваш?
Мая се взираше в него и сега тя също се разплака.
– Мая – каза той, – само една дума е важна, само една има смисъл.
Погледна я да види дали го беше разбрала. Челото ѝ бе смръщено. Личеше, че не се е изразил достатъчно ясно. Мамка му. Напоследък повечето неща, които говореше, бяха безсмислици. Ако искаше да бъде разбран, най-добре беше да се ограничи в една дума. Но за да бъдат изразени някои мисли, е нужно повече от една дума.
Опита отново. Никога нямаше да спре да опитва.
– Мая, ние сме това, което обичаме. Това сме, което обичаме.
Мая поклати глава.
– Татко, съжалявам. Не разбирам.
– Не сме нещата, които събираме, добиваме, четем. Докато сме тук, на тази земя, сме само любов. Нещата, които обичаме. И те... мисля, че те наистина продължават да живеят.
Тя все още поклащаше глава.
– Не те разбирам, татко. Иска ми се да можех. Да извикам ли Ейми? Или пък се опитай да го напишеш?
Той се потеше. Разговорите вече не бяха забавни. А някога бяха толкова лесни. Добре, помисли си. Щом трябва да е една дума, нека да е една дума.
- Любов? – попита той. Надяваше се да я е произнесъл правилно.
Тя сбърчи вежди и се опита да разгадае изражението на лицето му и на разперените му ръце.
– Какво? Студено ли ти е, татко?
Ей Джей кимна и тя взе ръцете му в своите. Неговите наистина бяха студени, а сега се стоплиха и той реши, че е стигнал достатъчно близо за днес. Утре, може би, ще намери думите.
На погребението на книжаря въпросът, който си задаваха всички, бе какво ще стане с "Айлънд Букс". Хората са привързани към своите книжарници – повече, отколкото Ей Джей Фикри някога би предположил. Все пак има значение кой слага в ръцете на дванайсетгодишната ти дъщеря, която още си гризе ноктите, "Гънка във времето"[96], или кой ти продава туристическия справочник за Хавай, или настоява, че леля ти, която има много особен литературен вкус, ще хареса "Облакът Атлас"[97].
Освен това те харесваха "Айлънд Букс". И въпреки че не бяха абсолютно лоялни, въпреки че си купуваха понякога електронни книги и пазаруваха онлайн, им харесваше, когато другите казваха, че книжарницата е точно в сърцето на града им и че е второто или третото място, до което стигаш веднага след като слезеш от ферибота.
На погребението пристъпваха към Мая и Амелия и питаха – разбира се, много почтително: "Никой не може да замени Ей Джей, но все пак ще намерите ли някой, който да се занимава с книжарницата?".
Амелия не знаеше какво да прави. Обичаше Алис. Обичаше "Айлънд Букс". Нямаше никакъв опит в ръководенето на книжарница. Винаги бе работила от страната на издателския бизнес, а и сега повече от всякога имаше нужда от редовната си заплата и здравна осигуровка, защото трябваше сама да се грижи за Мая. Обмисли дали да не остави книжарницата и да наеме човек, който да я ръководи през седмицата, но планът не беше много добър. Щеше да ѝ се налага да пътува прекалено много и единственото логично решение бе двете с Мая да се преместят от острова. След седмица терзания, лош сън и интелектуални размишления тя реши да затвори книжарницата. Сградата, в която се намираше, и земята, на която бе разположена, щяха да струват доста скъпо. Ник и Ей Джей ги бяха купили изгодно преди години. Амелия обичаше "Айлънд Букс", но не можеше да я управлява като Ей Джей. Около месец и малко се опитваше да я продаде, но така и не се появи купувач. Пусна я за официална продажба чрез агенциите. "Айлънд Букс" щеше да затвори в края на лятото.
96
"А Wrinkle in Time" (1962) – научнофантастичен роман, една от най-любимите американски детски книги. Авторката е Маделин л'Енгъл (Madeleine L'Engle, 1918-2007)
97
"Облакът Атлас", автор Дейвид Мичъл, изд. "Прозорец", 2012 г.-Б. Пр.