Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Не – каза Мая. – Аз съм умна. Ще получа стипендия. Ще пиша най-тъжните есета за прием – как едно сираче е било изоставено в книжарница от самотна майка и как осиновителят ми се е разболял от рядък рак на мозъка, но я ме вижте сега. Изявен представител на общността. Членовете на приемните комисии направо ще лапнат историята, татко.
– Това е ужасно цинично от твоя страна, малка моя откачалке – разсмя се Ей Джей, усмихвайки се на чудовището, което бе създал.
– И аз имам пари – настоя жена му.
Основното бе, че жените в живота на Ей Джей искаха той да живее, затова насрочи операцията.
– Заради престоя си на това място започвам наистина да мисля, че "Късно разцъфване" е пълна измишльотина – каза огорчено Амелия. Изправи се и отиде до прозореца. – Как искаш да са щорите? Пуснати или вдигнати? Ако ги вдигна, ще имаме хубава естествена светлина и чудесна гледка към детската болница отсреща. Ако ги спусна, ще се наслаждаваш на мъртвешката ми бледност под светлината на флуоресцентната лампа. От теб зависи.
– Вдигнати – каза Ей Джей. – Искам да те запомня на по-добра светлина.
– Помниш ли как Фридман казва в книгата си, че не можеш напълно да опишеш болнична стая? Как тогава си мислехме, че това е много поетично? Отвратена съм от нас. На този етап от живота си вече разбирам хората, които така и не пожелаха да прочетат тази книга. Разбирам дизайнера, сложил на корицата цветя и ходила. Защото знаеш ли? Всъщност можеш да опишеш една болнична стая. Тя е сива. Ако има някакво изкуство по стените, то е най-лошото, което може да се види някъде. Като нещата, които дори най-долнопробният хотел би отхвърлил. Всичко мирише така, сякаш някой се опитва да прикрие миризмата на урина.
– Ти обичаш "Късно разцъфване", Ейми.
Тя така и не му бе казала за Леон Фридман.
– Но не искам да съм в някаква тъпа версия на тази книга, когато съм едва на четирийсет години.
– Смяташ ли, че тази операция наистина е толкова необходима?
Амелия изпуфтя.
– Да, смятам. Първо, насрочена е за след двайсет минути, така че и да я отложим, едва ли ще си върнем парите. И второ, главата ти е обръсната и приличаш на терорист. Не виждам никакъв смисъл да се отказваме.
– Струва ли си да дадем всички тези пари за някакви си две години, в които вероятно ще бъда жалък полутруп? – попита Ей Джей.
– Да, струва си – каза тя и го хвана за ръката.
– Спомням си жената, която ми говореше колко е важно да сме на една и съща вълна, да споделяме еднаква чувствителност. Спомням си жената, която ми каза, че е скъсала с истински американски герой, защото не са имали за какво да си говорят. Това може да се случи и с нас, нали знаеш? – каза Ей Джей.
– Това е напълно различно – отвърна решително Амелия. Миг по-късно тя извика: – МАМКА МУ!
Ей Джей помисли, че е станало нещо сериозно, защото Амелия никога не ругаеше.
– Какво има?!
– Проблемът е, че май наистина харесвам най-много ума ти.
Той се разсмя, а тя подсмръкна леко.
– О, я спри тези сълзи. Не искам да ме съжаляваш.
– Не плача за теб. Плача за себе си. Знаеш ли колко време ми отне да те намеря? Знаеш ли на колко ужасни срещи съм била? Не мога... – Амелия се задъха, – не мога да влизам пак в сайтове за запознанства. Просто не мога.
– Голямото пиле винаги гледа напред.
– Какво? Аз ли съм Голямото пиле?! Не можеш да ми измисляш прякори на този етап от връзката ни!
– Ще срещнеш някого. Аз срещнах.
– Майната ти. Харесвам те. Свикнала съм с теб. Ти си единствен, задник такъв. Не мога тепърва да срещам нов човек.
Той я целуна, а тя пъхна ръка под болничната му нощница и го стисна между краката.
– Обичам да правя секс с теб. Ако се превърнеш в зеленчук след операцията, може ли още да правя секс с теб? – попита Амелия.
– Разбира се – каза Ей Джей.
– И няма да си развалиш мнението за мен?
– Няма. Но не съм сигурен, че ми е приятна посоката, в която тръгна този разговор.
– Познавахме се четири години, преди да ме поканиш на среща.
– Вярно е.
– Беше толкова гаден с мен първия ден, когато се запознахме.
– Също е вярно.
– Прецакана съм. Как ще намеря друг мъж като теб?
– Изглеждаш забележително незаинтересувана от това, което ще се случи с мозъка ми.
– Мозъкът ти е свършен. И двамата го знаем. А какво ще стане с мен?
– Горката Ейми.
– Да, преди бях жената на книжаря. Това си е и без друго достойно за съжаление. Скоро ще бъда вдовицата на книжаря.
Тя го целуна по зле работещата му глава.
– Харесвам този мозък. Харесвам този мозък! Той си е много добър мозък.