Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Аз също го харесвам – каза Ей Джей.
Санитарят вкара количката в стаята.
– Обичам те – каза Ейми и сви рамене с примирение. – Ако това са последните думи, които ще си спомняш от мен, бих искала да са по-мъдри, но това е всичко, което знам. Само това мога да ти кажа.
Когато той се събуди, думите си бяха пак там. Отне му известно време, преди да си спомни някои от тях, но не ги беше изгубил.
Кръв.
Обезболяващо.
Повръщам.
Кофа.
Хемороиди.
Диария.
Вода.
Блистери.
Памперс.
Лед.
След операцията го преместиха в изолирано крило на болницата за един месец – толкова щеше да продължи курсът с лъчетерапията. Имунната му система беше толкова увредена от облъчването, че не му бяха позволени никакви посетители. Никога в живота си не се беше чувствал толкова самотен, дори в първите месеци след смъртта на Ник. Искаше му се да може да пие, но облъченият му стомах нямаше да понесе алкохола. Такъв беше животът му преди Мая и преди Амелия. Човек не е остров, затворен в себе си. Или ако е такъв, това не е най-доброто, което може да му се случи.
Когато не повръщаше или не се мяташе в неспокоен полусън, се ровеше в четеца, подарък от майка му за миналата Коледа. (Сестрите твърдяха, че електронният четец е по-здравословен за него от хартиените книги.) "Трябва да напишат това като реклама на кутията отгоре", казваше Ей Джей. Установи, че не може да остане достатъчно буден, за да прочете наведнъж един цял роман. Късите разкази бяха по-добър вариант. И докато четеше, откри, че му се иска да направи нов списък с разкази за Мая. Тя щеше да стане писател, сигурен бе. Той самият не беше такъв, но бе размишлявал доста за тази професия и искаше да ѝ сподели своите мисли. Мая, романите определено имат своето очарование, но най-елегантното творение във вселената на прозата е късият разказ. Овладей до съвършенство късия разказ и ще владееш света, помисли си той миг, преди да се унесе. Трябва да запиша това. Протегна се за химикалка, но наблизо до него нямаше никаква.
В края на лечението онкологът установи, че туморът му нито се е свил, нито е нараснал. Даде на Ей Джей една година. "Говорът ви и всичко друго най-вероятно ще се влоши", каза лекарят с глас, който според Ей Джей бе неуместно весел. Независимо от всичко той бе щастлив, че се прибира у дома.
"Продавачът на книги"[95]
Роалд Дал, 1986 г.
Истински бонбон за продавач на книги, който има странен и порочен начин за измъкване на пари от клиентите. Ако използваме термини, това е обичайната колекция от гротескни персонажи на Дал. От гледна точка на сюжета обратът идва прекалено късно и не успява да "изкупи" недостатъците на разказа."Продавачът на книги" наистина не би трябвало да е в този списък – не е чак толкова изключителен и не представя Дал по най-добрия възможен начин. Определено не е като "Смъртоносният агнешки бут" и все пак – ето го. Как да се аргументирам за неговото присъствие, когато знам, че е по-скоро посредствен? За мен той има смисъл. Колкото по-дълго самият аз върша това (да продавам книги, имам предвид, но също така и да живея, ако не е прекалено сантиментално), толкова повече вярвам, че това е смисълът на всичко. Да се свържеш с текста, с хората, моя малка откачалке. Просто да се свържеш.
Ей Джей Ф.
Толкова е просто, помисли си той. Мая, искаше да каже, открих го.
Но мозъкът му не му позволи.
Думите, които не можеш да намериш, можеш да ги заемеш.
Четем, за да знаем, че не сме сами. Четем, защото сме сами. Четем и вече не сме. Ние не сме сами.
Животът ми е в тези книги, искаше да ѝ каже. Прочети ги и ще опознаеш сърцето ми.
Ние, хората, не сме точно романи.
Сравнението, което търсеше, бе почти пред него.
Не сме и къси разкази. Въпреки че в този момент неговият собствен живот му се струваше най-близо до това сравнение.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
Беше чел достатъчно, за да знае, че няма сборник, в който всеки разказ да е съвършен. Някои са успешни. Други са провал. Ако имаш късмет, може да се окаже, че си изключителен, истински шедьовър. Накрая хората така или иначе помнят само последните, изключителните, а дори и тях не ги помнят много дълго.
Не, не много дълго.
– Татко – каза Мая.
Ей Джей се опита да разбере какво му казва. Устните и звуците. Какво означаваха?
За щастие тя повтори. "Татко."
95
"The Bookseller". Годината е според печатното издание, цитирано от авторката. На повечето места е цитирана информацията, че разказът излиза за първи път в сп. "Плейбой", 1987 г. – Б. Пр.