Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Кхавел я зяпаше, вцепенен като мишката пред тунелната змия. Препаската му стоеше опъната до скъсване, а огромните му мускули се издуваха от напиращата кръв.
Това продължи, докато Иневера се замая. В стаята беше задушно и пълно с ароматни изпарения и Иневера несъзнателно се заклатушка в ритъма на дама’тингата. Останалите момичета също стояха като омаяни и наблюдаваха, докато Невястата се въртеше край клетата си плячка.
Накрая Кева нападна — смъкна се на възглавниците до Кхавел и свали препаската му, за да разкрие гордото му копие. Прокара пръст по него и немият евнух издаде звук. Кева взе от кръста си мускала и изля малко ароматно олио в ръката си, след което разтърка длани.
— Дамаджата според разказите ѝ за нейните нощи с Каджи е използвала седем милувки — каза дама’тингата и посегна към члена на Кхавел. — Наблюдавайте, докато демонстрирам всяка от тях.
Кхавел скоро отметна глава и пак започна да стене, но Невястата стисна здраво подобната на гъба главичка в основата ѝ, докато страстта на евнуха се успокои.
— Макар Кхавел да е ялов, мъжете, с които ще спите, няма да са. В слабините им се намират бъдещите поколения на Красия и Евджах’тингата повелява нито капка от семето им да не бъде разпиляна или погълната.
Още няколко пъти дама’тингата приложи техниките си върху клетия Кхавел, но всеки път успяваше да удържи напора му.
— Милувките са седем — каза дама’тингата, докато се покачваше върху него, — но начините да задоволиш един мъж са седемдесет и седем. Това е първият. Не е достатъчно просто да се движите нагоре и надолу по копието му. Трябва и да се завъртите. — Тя демонстрира нагледно, като употреби много от същите движение като в танца си. — Когато владеете слабините на един мъж в постелята, владеете него, а може да се погрижите и за собственото си удоволствие. Повечето мъже почти не знаят къде да го сложат и ако им се предостави възможност, просто ще помпат като превъзбудени животни.
Докато Иневера се протягаше, за да се подготви за сутрешните упражнения по шарусахк, мускулите ѝ я боляха от безбройните движения от танца по възглавниците. По пръстите, от които висяха цимбалите, имаше мазоли, а краката ѝ бяха почервенели. Трябваше да ги обтрие с пемза в банята.
Но макар и схваната, Иневера се чувстваше силна. По-силна от всякога, дори от дните, когато мъкнеше кошници по пазара на Пустинно копие. Беше готова да заеме първата поза от шарукин, ала Кева не свали робата си. Вместо това направи знак на момичетата да се скупчат край нея и повика един мускулест евнух. Този път не беше Кхавел, а мъж на име Енкидо.
Подобно на другите евнуси, Енкидо използваше сложен жестомимичен език, който Иневера и останалите момичета трябваше да научат като част от обучението си. Дама’тингата можеше да дава сложни заповеди на слугата си с няколко бързи жеста и при нужда да получава също толкова подробни отговори.
Но подобието свършваше дотам. Енкидо не сваляше черната си роба, макар да носеше окови като останалите. Воалът му беше червен — преди да пристигне в двореца на дама’тингите, е бил офицер, експерт по шарусахк и ненадминат воин в Лабиринта. Говореше се, че е убил много алагаи, имал много синове и обучил много воини, преди да се предаде пред чара на една дама’тинга и да се съгласи да бъде скопен, а езикът му — отрязан.
Иневера бе чула, че носи черно, за да скрие ужасните си белези, които получил като шарум, но когато дама’тингата плесна с ръце, той свали одеждите си и няколко от по-младите момичета ахнаха.
Имаше белези, ала отдавна бяха зараснали — приличаха повече на почетни знаци. Но не това накара момичетата да ахнат, а татуировките по обръснатата му кожа. По цялото му тяло се виждаха линии и малки кръгове, черни клейма по крайниците, гърдите, корема и гърба му, чак до врата и голата му глава.
Кева свали робата си и двамата застанаха един срещу друг голи, макар, разбира се, тя да не сваляше булото си. Кева направи жест и Енкидо я атакува с плашеща скорост. Той тежеше почти два пъти повече от нея, но това сякаш не попречи на ловкостта, с която я сграбчи и бързо я постави в ключ, като я вдигна от земята, за да ѝ отнеме опората.
Ала дама’тингата не се стресна. Извъртя се леко встрани и улучи с два пръста една от татуировките на гърдите му. Едната му ръка незабавно се отпусна безпомощно и Кева я отскубна от себе си, сякаш бе крайник на малко дете. Извъртя се от Енкидо и го повали по гръб.