Дневната война

— Всички твари на Еверам живеят посредством пътеки и средоточия на силата, където се срещат мускулите, костите, сухожилията и енергията им — каза дама’тингата. — В тези места се таи голяма мощ, но и голяма уязвимост. Поставете дори един пръст където трябва и най-силните ще загубят способността да се съпротивляват.

Тя отново направи знак и този път воинът се отказа от близкия бой и опита няколко ритника и удари с юмрук, мълниеносни като ухапванията на тунелната змия.

Ала дама’тингата залъкатуши като палма в буря, наляво, надясно и назад, така че никой от ударите не достигна целта. Накрая почти нехайно тя се пресегна край изпънатия му в пореден ритник крак и докосна една от точките, изрисувани по другия. Той се преви и макар Енкидо бързо да успя да овладее падането си и да се изправи, кракът му беше отпуснат, неспособен да държи теглото му. Закрепи се само на другия, вдигнал отбранително ръце, докато чакаше заповедта на дама’тингата.

Вместо това тя се обърна към момичетата.

— Обучен в Шарик Хора, Енкидо беше най-големият майстор на шарусахк, когото шарумите на каджи са виждали от сто години насам. Никой мъж от кое да е племе не можеше да се изправи срещу него, а алагаите се бояха само от вида му. Не една дама’тинга го диреше, за да благослови със семето си дъщеря ѝ, и чрез тях той научи за изкуството ни. Но колкото и да ни молеше, бе му забранено да го изучи. Дамаджата ни учи, че загадките на плътта са недостъпни за мъжете. Накрая дамаджи’тингата се смили над него и му предложи да зърне част от тайните ни в замяна на езика и свободата си. Той строши копието си в коляното си и с острието му отряза езика си и мъжеството си до корен. Кървящ до смърт, постави ги в краката на дамаджи’тингата. Понеже вече не е мъж, той е благословен с правото да помага в обучението ви. Ще се отнасяте към него с почит.