Никога не ме оставяй

— Честно казано, от самото начало знаех, че това е глупост.

— Разбира се — радостно потвърди Томи. — Просто се забавлявахме.

Рут раздразнено го погледна.

— Томи, бъди така добър да престанеш с твоето „Просто се забавлявахме“. Вече втръсна на всички.

После се обърна към Криси и Родни и каза:

— Не исках да казвам на никого, когато го чух за първи път от вас. Но трябва да разберете нещо много просто: това е безнадеждна работа. Те никога, ама никога не избират такива жени за модели. Помислете си само: от къде на къде такава жена би се съгласила да я копират? Всички го разбираме, но не искаме да си го признаем. Не, ние не сме моделирани от този вид…

— Рут! — решително я прекъснах аз. — Рут, престани.

Ала тя продължаваше:

— Всички го знаем. Ние сме копирани от измета на обществото. От наркомани, проститутки, пияници, скитници. Може би дори от затворници, само да не са психопати. Ето от кого сме произлезли. Щом го разбираме, защо да не го кажем на глас? От жена като тази? Хайде де! Да, Томи, ти имаш право. Ние просто се забавлявахме. Приятно е да си въобразиш, че си някой важен човек. А възрастната жена в ателието, нейната приятелка — за какви ни взе? За студенти, които изучават изкуство? Мислите ли, че изобщо щеше да ни заговори, ако знаеше какви сме всъщност? Щеше ли да ни отговори, ако я бяхме попитали: „Извинете, моля, случайно да знаете дали приятелката ви не е била клонирана?“ Направо щеше да ни изхвърли на улицата! Ясно ни е като бял ден, защо тогава да мълчим? Искате да търсите своето „възможно аз“, и то напълно сериозно? Ами търсете го в помийната яма. В отходния канал. В боклукчийските кофи, откъдето сме произлезли всички ние.

— Рут.

Гласът на Родни бе твърд и в него се четеше предупреждение.

— Стига толкова. Да забравим и да отидем у Мартин. Днес той има почивен ден. Забавен е, ще ти хареса.

Криси прегърна Рут с една ръка.

— Наистина, Рут, хайде да отидем.

Рут се изправи и Родни тръгна.

— Вие вървете — обадих се тихо аз. — Аз няма да дойда.

Рут се обърна и ме погледна.

— Ето на. Сега кой е разстроен, а?

— Не съм разстроена. Просто понякога говориш такива неща, че кожата ти да настръхне.

— Ето кой се е разстроил! Горката Кати! Не обича истината, и туй то!

— Не е там работата. Не искам да ходя на гости у помощник. Не бива да ги посещаваме, при това дори не го познавам.

Рут сви рамене и двете с Криси се спогледаха.

— Какво пък — каза тя. — Не виждам никаква причина да ходим все заедно. Ако малката госпожичка не желае да дойде с нас, да не идва. Да си поседи самичка.

Тя се наведе към Криси и произнесе с театрален шепот:

— Така е най-добре, когато Кати не е в настроение. Оставяме я сама и постепенно всичко идва на мястото си.