Чуждо тяло [bg]

Кал го сграбчи за китката и го задържа, вперил поглед в очите му.

— Не, продължавай! Те могат да почакат.

— Сигурен ли си? — каза Даръл, наведе се напред и заговори в ухото на Кал. — Мислех си, че уреждането на бягството е секретна информация.

— Няма проблем. Ако настъпи Армагедон, искам и те да дойдат с нас. Нека слушат. Биха могли да ни помогнат.

Даръл вдигна палец утвърдително и отстъпи назад.

— А сега слушайте — каза Кал. — Даръл разработи резервен план, в случай че се развие най-лошият сценарий. Става въпрос за секретна информация. Не бива да казвате на останалите.

Изпълнени с любопитство, жените се доближиха до масата и погледнаха към картите.

— Надявам се, разбираш, че включването им ще увеличи вероятността да ни спипат, ако и когато планът бъде задействан — каза Даръл на Кал.

— По-късно ще обмислиш това — каза Кал. — А сега обяснявай!

Даръл отстъпи назад и отново разстла снимките. Докато го правеше, той обясняваше на жените как му е хрумнало да се измъкнат от страната в случай на нужда.

Вийна и Самира се спогледаха изнервено. Това беше свързано с проблема, който бяха дошли да изложат.

— Това са част от автомобилите, които бихме могли да закупим и да скрием в гигантския ни гараж. Идеята е да бъдат заредени, натоварени и готови за тръгване. Според мен трябва да използваме автомобили с постоянно задвижване на всички колела, защото пътищата от предполагаемия маршрут не са в добро състояние.

— Какъв маршрут предлагаш? — попита Кал.

— Тръгваме на юг от Делхи и използваме главната магистрала до Варанаси. Оттам поемаме на североизток, за да прекосим границата с Непал при граничен пункт Раксаул-Биргундж. — Даръл проследи маршрута на картата.

— Мястото добро ли е?

— Най-доброто според мен. Раксаул е в Индия, а Биргундж е в Непал. Изглежда, двете забутани градчета се намират само на няколкостотин метра едно от друго, и доколкото разбирам, единствената им индустрия е търговията с плът за двете хиляди шофьори на камиони, които прекосяват границата всеки ден.

— Звучи страхотно.

— Според мен е точно онова, което търсим. Толкова е забутано, че не искат дори визи. Просто най-обикновена спирка.

— В планината ли се намира?

— Не, в тропичните райони, на равен терен.

— Наистина е идеално. И след като преминем оттатък, какво?

— Продължаваме направо по магистрала Претхир, която се намира в непалската част от Катманду, към международното летище. След това сме си вече вкъщи.

— В Непал сигурно има планини?

— О, да!

— В такъв случай препоръчвам тойота ленд круизър — каза Кал, взе снимката и я размаха във въздуха. — Разполагаме с шест места и система 4×4.

— Съгласен. — Даръл прибира останалите снимки. — Това беше и моят избор.