Есенната република [bg]

Някъде наблизо войник свиреше на цигулка и пееше тихо, гласът ѝ се носеше над иначе притихналия стан. Постовите на Тамас се изопнаха за поздрав.

— Свободно — каза той. — Отивам да се разходя. Можете да се присъедините, но бъдете тихи.

Пазачите го следваха на почтително разстояние, докато той се шляеше из лагера. Махваше на войници, които понечваха да станат и да му отдадат чест, а звукът от пеенето на пехотинката скоро затихна и остави само далечните викове и стенания, идващи от север, където се намираха лечебниците, да пронизват нощта. Четиринадесет хиляди бяха изгубили крайници от битката насам, а още стотици бяха получили смъртоносни наранявания. На последните лекарите можеха да предложат единствено мала и да чакат неизбежното.

След като адреналинът се оттеглеше, медалите бъдеха връчени и славата присъдена, подир битката оставаха единствено страдащите.

— Трябваше да съм тук, с тях. Да ги поведа в битката — промърмори Тамас.

— Какво, сър? — попита един от пазачите му.

— Нищо. Някой от вас знае ли къде спи капитан Влора?

— Не, сър — отвърнаха и двамата.

Тамас откри палатката на Олем недалеч от своята. Няколко Железни оси все още седяха около огъня. Един четеше на светлината на фенер, друг дялкаше парче дърво. Всички се изправиха при приближаването му.

— Свободно — с въздишка каза той. Посочи към палатката на Олем. — Тук съм само да видя полковника.

Двама от Осите се спогледаха. Трети — жена на около тридесет с къса руса коса, прочисти гърло.

— Мисля, че той спи — каза тя.

Тамас присви очи насреща ѝ.

— Той е Чудак. Не се нуждае от сън. — Всички знаеха за чудатостта на Олем. Какви ги говореше тя?

— Мисля… мисля, че по-рано го видях да излиза — каза един от другите.

Тамас посипа малко барут на езика си и се запъти към палатката на Олем.

— Олем, вътре ли… — Барутният транс му позволи да види вътре сякаш е ден въпреки липсата на фенери. Стори му се, че чу кискане, последвано от проклятие, и Олем се изправи в кревата си. Беше гол до кръста.

— Сър?

Тамас забеляза издутината в леглото до него и не успя да не се подсмихне. Може би Олем бе възстановил връзката си с хубавата перачка.

— Съжалявам, нямах намерение да те прекъсвам.

— Няма проблем, сър.

— Просто търсех Влора.

Олем прочисти гърло.

— Ами…

— Тук съм. — Влора седна в леглото до Олем и отметна косата от лицето си с ръка.

— А — каза Тамас. — Аз, ъ, ще изчакам отвън.

Той се върна при огъня, където Осите упорито отбягваха погледа му. Тамас затропа с крак, като се опитваше да измисли какво да каже на Влора, освен „сближаване между ранговете“.