Есенната република [bg]

— Боя се, че няма да съм от голяма полза, сър.

— Всяка помощ е от значение. Сега бих… — Тамас се спря. — Госпожице, бихте ли дошли насам?

Момичето с къдравата червеникава коса пристъпи бавно откъм ъгъла. На пръв поглед изглеждаше срамежлива, но след по-обстойния си оглед Тамас разпозна предпазливост — като животно, подушващо въздуха, за да определи дали е пред приятел, или враг.

— Нила? — внезапно възкликна Олем.

— Здравей, капитане — каза момичето и отправи лека усмивка към Олем.

— Какво правиш тук?

— Ти си перачката! — изтърси Тамас, след като споменът изникна в главата му. — Която изчезна с момчето на Елдаминз. — Той присви очи. — Ти пък откъде се взе? Какво правиш тук?

Нила направи реверанс, след което прибра ръце зад гърба си.

— Фелдмаршале — поде тя, — не съм отвлякла момчето на Елдаминз. Не точно. И двамата бяхме заловени от лорд Ветас и избягахме, когато Адамат нападна местообиталището му. Инспекторът ще потвърди.

— Така ли е, инспекторе?

Адамат кимна, макар и колебливо.

— Не съм запознат с цялата история, сър. Но тя е честно момиче.

Тамас се облегна назад. Всяка вена в главата му като че ли пулсираше, а болката от раната бе изплувала над барутния му транс. Имаше да свърши толкова много неща. Можеше ли да си позволи някаква почивка? Погледна внимателно към Влора и Олем с крайчеца на окото си. Олем бе свъсил чело, а Влора наблюдаваше цялата ситуация с веселие. Тамас се зачуди дали тя знае, че Олем бе ухажвал момичето едва преди няколко месеца. Но пък с тях двамата беше свършено, нали?