Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
Ванда извика, когато огромна вълна разтърси тялото й. Тя се изви, забравила всичко друго, освен невероятния трепет.
Ахна, когато той внезапно проникна в нея.
— Фил — простена тя и освободи ръцете си от колана. — Да не се опитваш да ме убиеш?
Той се усмихна и я целуна по челото.
— Дръж се, съкровище. Все още е мой ред.
След няколко часа Фил лежеше по гръб в задоволен унес.
— Фил — прошепна Ванда в ухото му.
Той изстена. Пак ли беше негов ред? Бе изгубил бройката. След последния път, когато бе негов ред, той мислеше, че е напълно изразходван. Бе полузаспал, когато тя беше започнала да го масажира с топла, влажна кърпа. Ванда бе толкова нежна, че той беше потънал в сънено, полувъзбудено състояние.
Но тогава тя го бе поела в устата си. На мига Фил бе напълно буден и възбуден. Тя го измъчваше, докато той не се замоли за милост, и тогава го възседна. Не знаеше, кое е по-вълнуващо: усещането за топлината й, плъзгаща се нагоре-надолу по пениса му, или да я наблюдава да прави любов с него. Той обожаваше да гледа изражението й, зачервената й кожа, подскачащите й гърди. Той се наслаждаваше да слуша тихите й стонове и дрезгавите й викове. Никога не бе преживявал нещо толкова прекрасно и еротично.
Тя почти го бе убила.
— Фил — прошепна тя отново.
Той изстена.
— Заспа. Вече е четири сутринта.
— Хубаво. — Той отвори очи, но те веднага се затвориха. — Аз спя през нощта. През деня те пазя.
— Знам. Но всички тези упражнения отвориха апетита ми.
— Много хубаво — отвърна Фил и отново се унесе.
— Фил.
— Ммм.
— Гладна съм.
Ванда прокара пръст по сънната му артерия.
Очите му се отвориха мигновено.
Тя се ухили.
— Сигурна бях, че това ще привлече вниманието ти. Щях да се обадя на Конър, но си мислех, че трябва първо да ти кажа, в случай че някой от момчетата се телепортира тук със синтетичната кръв и те види заспал гол на пода.
Той седна.
— Виждам какво имаш предвид. — Щеше да е ясно, че двамата с Ванда са се занимавали със забранени дейности. Примигна, за пръв път забелязвайки, че тя носи фланелени панталони и мъжка тениска. — Облечена си.
— Да. Открих тези дрехи в сушилнята. И си взех нов душ. Вампирите наистина имат много добре развито усещане за миризма.
Върколаците също, а миризмата на Ванда бе навсякъде по него.
— По-добре да се измия.
Той се забърза към банята, за да се изкъпе.
Когато излезе с кърпа, увита около бедрата си, откри, че тя бе заредила пералнята с одеялата и всичко друго, което миришеше на секс, и се разхождаше из стаята.
— Мисля, че събрах всичко. Не искам да те изгубя като моя охрана. Ако Конър разбере какво правим, може да те назначи някъде другаде.
— Тогава ще напусна. — Фил откри последната тениска и чифт фланелени панталони в сушилнята. И ги облече. — Няма да те изоставя.
— Фил… — Тя го погледна с толкова много любов в нежните си сиви очи. След това очите й се преместиха на врата му. Взорът й заблестя и тя се обърна. — Обади се, моля те.
— Добре.
Той не се страхуваше от зъбите на Ванда, но знаеше, че ако го ухапе, ще осъзнае, че вкусът му не е като на обикновен човек. Не това бе начинът, по който искаше тя да разбере истината. По-рано се беше опитал да й каже, но тя бе отказала да го чуе.
Фил беше на половината път до банята, за да вземе телефона, който бе оставил в панталоните си, когато се сети, че в хижата нямаше добро покритие. Щеше да е опасно някой вампир да се телепортира тук, използвайки нестабилната връзка. Отиде до телефона на кухненския плот и набра номера на офиса на охраната в Роматех.
Конър отговори.
— Как е там?
— Тихо. Ванда е гладна, затова може да приемем доставка.
— Ще изпратя Финиъс. Очаквай обаждането му след няколко минути — отвърна Конър и затвори.
Фил се намръщи, докато оставяше слушалката.
— Нещо не е наред ли? — попита Ванда.
— Конър изглежда по-… рязък от обикновено. Сигурно става нещо. Ще разберем, когато дойде Финиъс.
Ванда кимна и тръгна към камината. Огънят беше утихнал, оставяйки няколко светещи въглена в пепелта.
Телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.
— Здрасти, Финиъс. Радвам се, че си се измъкнал от клуба.
От ехото на гласа му Фил разбра, че е на високоговорител. Той продължи да говори, за да може гласът му да насочва Финиъс към правилното място. Щом младият вампир се появи, носещ голяма картонена кутия, Фил затвори.