Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
— Тогава какъв е проблемът? Не мога да забременея. Нямам болести. Прекрасното ти тяло няма да бъде наранено по никакъв начин. — Тя взе камшика от масичката за кафе. — Освен, разбира се, ако ме ядосаш.
Той се разсмя.
Ванда изпуфтя.
— Това се предполагаше, че ще те изплаши и ще те накара да се подчиниш. Камшик или личен любовен роб — какво ще бъде?
Сините му очи блеснаха.
— Не е нужно да ме заплашваш. С удоволствие ще предложа услугите си.
Ванда хвърли камшика си на масичката.
— Тогава спри да говориш и ме целуни. Накарай ме да викам. Това е заповед.
Той запристъпва от крак на крак.
— Първо трябва да ти призная нещо.
Ванда изръмжа от чувство на безсилие.
— Спомняш ли си как каза, че нацистите са изпратили вълци след теб?
Тя замръзна. Кожата й настръхна въпреки близкия огън.
— Не искам да говоря за това. — Тя не можеше да позволи Фил да научи. Той никога нямаше да погледне отново към нея по същия начин. — Миналото си отиде. Няма смисъл да говорим за него.
— Но това…
— Не! Ти ме обичаш, нали? — Сълзите отново бликнаха от очите й. — Не се ли предполага, че любовта е достатъчна?
Той потърси очите й.
— Надявам се да е така.
— Така е. — Ванда уви ръце около него. — Моля те. Просто ме вземи такава, каквато съм. Обичай ме.
— Наистина те обичам. Повече от всичко друго.
— Добре — отвърна тя и дръпна долнището му надолу. — Тогава побързай.
— Имаме цяла вечер. Не ме карай да бързам.
Но той беше готов. Толкова готов.
— Искам те — каза тя, протегна се и го докосна.
— Почакай малко.
Той я положи на пода и тя веднага обви крака около кръста му.
— Любовни робе — Ванда повдигна бедра, за да се отърка в него, — вземи ме сега.
Той бутна бедрата й надолу.
— Не сега.
— Да, сега. Какво в термина любовен роб не ти е ясно?
Той се подсмихна.
— Аз пръв признах любовта си. Затова първият път е за мен.
— Ще се редуваме?
— Да. Аз съм първи.
Тя потисна една усмивка. За любовен роб той беше много властен. Но дори и малката им битка за надмощие я възбуждаше.
— Мислиш си, че ти командваш тук?
— Знам, че съм аз — отвърна той и издърпа колана от хавлията й.
— Може би аз просто те оставям да мислиш така. — Ванда се намръщи, когато той уви колана около китките й. — Какво правиш?
— Възнамерявам да те изследвам старателно. Няма да мога да го направя, ако не спреш да ме караш да бързам.
Фил издърпа ръцете над главата й и върза краищата на колана за крака на масичката за кафе.
Тя дръпна колана и се усмихна. Той я бе вързал толкова хлабаво, че можеше да освободи ръцете си, когато поиска.
— Та, кой те направи шеф?
— Аз. Чувствай се свободна да изложиш оплакванията си.
— Ще го направя. Ти… ти си… — Остана без въздух, когато езикът му погъделичка врата й. — Ти си арогантен.
— Ммм-хмм.
Той си прокара път надолу към гърдата й с облизвания.
— Ти си неандерталец — потрепери Ванда, когато езикът му обиколи зърното й. — Нахакан и напълно про… про…
Фил пое зърното й в устата си.
— Противен!
Той подръпна втвърдилото се връхче и тя изстена.
Болката между краката й стана още по-отчаяна.
— Фил, моля те.
— Нали не ме умоляваш? — попита той и захапа корема й.
— Никога.
— Добре, защото това няма да ми повлияе. Все още е мой ред и не съм свършил с теб — отвърна той и плъзна два пръста в нея.
Ванда подскочи.
— Толкова си влажна. — Фил завъртя пръстите си. — Толкова красива.
Тя се задъха, останала без въздух. О, господи, усещането беше толкова хубаво.
Краката й се стегнаха. Бедрата й се повдигнаха.
И пръстите му се оттеглиха. Издигащото се кресчедо се прекърши и спадна.
— Акх! — Ванда никога не се бе чувствала толкова отчаяна. — Какво беше това?
— Довери ми се.
Той се наведе между краката й.
Тя изпищя от усещането за езика му. Той я гъделичкаше и закачаше, засмукваше и захапваше.
Напрежението се завърна с пълна сила, отнемайки дъха й. О, господи, така ли щеше да прекара своя ред той, това можеше да продължи цяла вечер. Дори две седмици. Погледът й се замъгли. Ушите й бучаха. Всичките й чувства и мисли се съсредоточиха върху порочната му уста.