Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
— Достатъчно — изръмжа Фил. — Това няма нищо общо с животинската ми природа. Аз обичам Ванда. И мисля, че и тя ме обича.
— Пич, тя дори не те познава. Не и преди да й кажеш истината.
Фил трепна вътрешно.
— Добре. Тук имаш право.
Той можеше само да се надява, че шейпшифтърската му природа няма да има никакво значение. Ванда твърдеше, че любовта му ще е достатъчна. Но тя мразеше шейпшифтърите. И беше ужасена от вълците.
Щом доближиха задната врата, чуха, че телефонът звъни.
— Побързай — той се забърза към вратата. — Предпочитам Ванда да не отговаря.
Финиъс влезе вътре с вампирска скорост и изпревари Ванда до телефона.
— Ало?
Докато Фил заключваше задната врата, той забеляза шокираното изражение върху лицето на чернокожия вампир.
— Как… как се е случило? — попита Финиъс.
Той направи гримаса, докато слушаше отговора.
Ванда се върна до камината, а притеснено изражение бе набръчкало челото й. Тя скръсти ръце с приведени рамене.
— Добре — тихо каза Финиъс. — Веднага идваме.
Той внимателно остави слушалката и се обърна бавно към тях. Все още изглеждаше зашеметен.
— Какво се е случило? — попита Фил.
Финиъс преглътна шумно.
— Сградите на Роматех в Тексас и Колорадо са били бомбардирани. Загинали се четиринадесет вампира. Още са били ранени.
Ванда ахна и притисна ръка към устата си.
Фил усети стягане в гърдите си. През последните няколко години имаше напрежение между Бунтовниците и добрите вампири. Имаше дори и няколко по-леки сблъсъка, но нищо толкова голямо.
Той погледна в другия край на стаята към Ванда. По някакъв начин трябваше да я запази в безопасност. Освен това трябваше и да се бие.
— Войната започна.
Глава 15
Война.
Ванда потрепери. Кошмарът се бе завърнал с пълна сила. На двадесет и две годишна възраст беше изгубила дома си, семейството си, смъртността си. Войната бе разкъсала живота й на парчета и тя се беше озовала съвсем сама, преследвана и криеща се в пещерите.
И сега, години по-късно, бе изгубила клуба и приятелите си. И отново беше преследвана от Бунтовниците. Още веднъж войната унищожаваше света й.
През нея премина вълна от гняв. Как можеше това да се случва отново? Прокълната ли беше? Ръцете й се свиха в юмруци. Искаше да удари нещо. Да хвърли нещо. Да крещи.
Сграбчи камшика си от масата. Нека някой от онези Бунтовници я намери. Щеше да свали кожата направо от лицето му. Щеше да убие проклетия… Камшикът й падна на пода.
О, господи, не искаше да убива отново. Какво правеше? Преди беше оставила чудовищата да я достигнат. Беше ги оставила да превърнат нея в чудовище. Не. Сълзи опариха очите й. Никога повече.
— Ванда? — Фил я приближи с тревожен поглед. — Добре ли си?
Каква егоистична глупачка беше. Бе започнала да се самосъжалява, а имаше вампири, които бяха изгубили живота си тази вечер. Четиринадесет загинали. Имаше вампири, които скърбяха. Вампири, които бяха ранени. Гневът й не помагаше на тях или на самата нея.
Тя пое дълбоко дъх.
— Добре съм. Аз… почувствах се наистина разгневена за малко, но…
— Поела си контрол.
Очите на Фил станаха нежни, блестящи от любов.
Сърцето й се изпълни с топлина. Този кошмар беше различен от последния. Този път тя имаше Фил. И не я преследваха вълци.
Финиъс прочисти гърлото си.
— Не ми се иска да прекъсвам нежния момент, но на двамата с Фил ни е заповядано да се върнем за стратегическо съвещание.
Фил се скова.
— Няма да оставя Ванда сама.
— Тя може да дойде, ако желае. — Финиъс се обърна към Ванда. — Знаеш как да стигнеш до Роматех, нали?
— Не, благодаря — отказа Ванда. — Вие двамата вървете без мен.
— Сигурна ли си? — попита Фил.
Тя се подсмихна.
— Божке, дали трябва да се телепортирам в Роматех, когато лошите момчета залагат бомби във всички сгради на фирмата? Това е доста труден въпрос. Просто ще остана тук.
— Ще се върна преди изгрев — увери я Фил.
— Тогава най-добре побързай и отивай. — Тя погледна към часовника над кухненската мивка. — Вече е четири и половина.
Фил кимна.
— Само минутка, Финиъс. Трябва да облека униформата си. — Той отиде в банята.
Ванда влезе в кухнята и извади две бутилки с кръв от хладилника. Подаде едната на Финиъс.