Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
— Благодаря — каза той, отви капачката и отпи.
— Благодаря ти, че я донесе. — Тя сниши гласа си до тих шепот, така че Фил да не я чуе. — Знам, че подозираш, че двамата с Фил сме… че имаме връзка, но моля те, не казвай на никой.
— Сладка — прошепна Финиъс, — що се отнася до Фил съм затънал до шията в тайни. Устните ми са запечатани.
— Благодаря ти. — Ванда чукна бутилката си в неговата.
Тя се обърна, щом чу вратата на банята да се отваря.
Фил излезе, облечен в униформата на МакКей от панталони в цвят каки и тъмносиня риза.
— Добре, Финиъс. Да вървим.
Тя се усмихна окуражително на Фил, докато той се телепортира с младия чернокож вампир. Веднага след това се почувства самотна без него. Колко бързо и цялостно бе нахлул в живота й.
Отпи от бутилката и се зачуди какви ли тайни пазеше Финиъс. Нямаше начин той да знае най-мрачните й тайни. Никога не ги е признавала пред никой. Значи, трябваше да се отнася за тези на Фил. Дали имаше нещо свързано с него, което тя не знаеше?
Ванда се замисли за първия път, когато го срещна. Той бе висок деветнадесетгодишен студент в колеж с красиви сини очи, бърз ум и чаровна усмивка. Дори тогава около него имаше аура на земна сексуалност, силно подсказваща мъжа, в който щеше да се превърне, и тя бе привлечена от него от самото начало.
Сега на двадесет и седем години, той далеч бе надминал ранните признаци на мъжественост. Излъчваше мъжествена мощ, сила и увереност. Напълно я побъркваше от желание. Вдъхваше й доверие и чувство за сигурност. Но колко добре го познаваше наистина?
Няколко спомена преминаха през съзнанието й: Фил, откриващ бомбата в шкафа й без наистина да я е видял; Фил, хващащ Макс в клуба й и имащ достатъчно сила да притисне вампира към пода. Охранителят й се бе оплакал, че се движел прекалено бързо.
Ванда отблъсна тези мисли. Фил беше мил и прекрасен мъж. Не трябваше да се съмнява в него. Трябваше да бъде благодарна, че той е толкова силен и бърз. Ако не бе открил бомбата, тя щеше да е мъртва; ако не бе убил змията, щеше да е мъртва.
Любовта му към нея бе истинска и красива. И тя се влюбваше в него. Само това имаше значение.
Атмосферата във военната стая бе зловеща. Фил седна до Конър на конферентната маса. Той кимна на останалите седящи на дългата маса: Джак и Лара, Остин и Дарси, Хауърд, Финиъс, Ема, Ласло, Грегори и Карлос — бразилецът шейпшейпшифтър пантера. Няколко допълнителни стола бяха донесени и наредени до стените. Хюго — бившият охранител на клуба на Ванда, седеше до Роби и Жан-Люк, които трябва да се бяха телепортирали от Тексас. Ангъс обикаляше около масата, дълбоко замислен.
В ъгъла на стаята Шон Уилън седеше сам. Като главнокомандващ на екип Колове на ЦРУ, мисията на Шон бе да открие и унищожи вампирите. Тази задача беше станала малко по-сложна, когато дъщеря му Шана се бе омъжила за Роман Драганести, и още по-сложна, когато членовете на екипа му — Остин и Ема, смениха страните. Погледът на Шон сновеше нервно из стаята.
Фил огледа помещението още веднъж и видя, че Шана и Роман отсъстваха. Той се наведе към Конър и прошепна:
— Ангъс да не е пратил семейство Драганести да се скрият някъде?
— Не — отвърна Конър. — Той пожела, но те настояха да останат. Дугъл и Золтан телепортират ранените вампири тук, а Роман и Шана са в клиниката, за да се погрижат за тях.
— Как Бунтовниците са успели да проникнат в Роматех? — прошепна Фил. — Мислех, че Ангъс затегна охраната.
— Така е — измърмори шотландецът, дочул го. — Удвоихме охраната на земята, но те ни нападнаха от въздуха. Ракети, изстреляни от хеликоптери.
— Военни хеликоптери? — попита Фил.
— Така мислим — отвърна Ангъс, продължавайки да обикаля. — Трябва да са използвали контрол върху съзнанието, за да проникнат в близката военна база.
— Ще информирам военните — заяви Шон Уилън. Щом няколко глави се обърнаха към него притеснени, той вдигна ръце. — Не се притеснявайте. Няма да им кажа за вампирите. Просто ще ги предупредя, че има една радикална група от психологични терористи, вилнеещи наоколо, използващи контрол върху съзнанието, за да проникват в базите. Ще препоръчам пълна изолация, без посетители в базите след залез. Всеки посетител ще бъде застрелван. Може би това ще помогне.
— Благодаря ти, Уилън. — Ангъс стигна до края на масата. — Тогава, нека да започваме. Както всички знаете, две от сградите на Роматех бяха унищожени тази вечер. Един от главните ни приоритети е да подновим производството възможно най-скоро в Тексас и Колорадо. Грегори работи върху това.