Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
— Има ли някаква синтетична кръв в хладилника?
— Не. Гладна ли си?
— Не сега, но обичайно хапвам преди зората и ще бъда много гладна, щом се събудя.
— Ще уредя доставка, щом докладвам на Конър. Трябва да се уверя, че Финиъс е стигнал невредим до Роматех.
Тя се зачуди дали Фил щеше да има неприятности, защото бе избягал с нея, вместо да се върне в Роматех.
— Къде ще спя? Тук има ли мазе?
— Има, но е с прозорци — той отвори една врата под стълбището. — Когато Конър идва тук, обикновено спи в килера.
— Ох. Добре.
Фил се усмихна и се върна в кухнята. Взе фенерче от един шкаф.
— Ще проверя околността. Чувствай се у дома си.
Той излезе през задната врата.
Въздишайки тежко, тя погледна към мъртвата сърна.
— Животът е кофти, а?
Ванда провери резето на входната врата. Някой Бунтовник можеше просто да се телепортира вътре, за да я убие, но резето поне щеше да спре всякакъв опит за отмъщение на сърни или лосове.
Килерът под стълбището бе изненадващо просторен. Беше празен, с изключение на един ред с етажерки в единия край. Тя дръпна едно одеяло и юрган от един рафт и ги разстла върху дървения под. След това се разходи из малката кухня. Върху сушилнята имаше натрупани малко чисти дрехи: фланелено долнище от пижама, тениски, синя хавлия за баня.
Близката врата водеше до банята. Тя взе хавлията и се заключи вътре. Погледна към огледалото над тоалетната масичка. Нищо. Единственото нещо, което можеше да види отразено в него, беше ваната с лапи на мечка зад нея. Ванда свали ботушите си. Господи, как мразеше огледалата. Те я караха да се чувства като… нищо. Малка и негодна за нищо.
Мисля, следователно съществувам, напомни си тя. Имаше чувства, надежди, мечти — точно като жив човек.
Но мечтите й току-що бяха разбити. Очите й се овлажниха с непролети сълзи.
Тя разви камшика си и свали гащеризона си. Докато ваната се пълнеше с топла вода, тя изпра бельото и сутиена си в мивката. Преметна ги да съхнат върху стойката за хавлията.
Настани се в дълбоката вана, позволявайки на топлата вода да достигне до измръзналите й кости. Затвори очи, надявайки се да се отпусне, но умът й бе изпълнен с образи на дим и огън.
Беше обичала този клуб. Беше го проектирала, бе избрала мебелите, беше го декорирала. Тя прослушваше танцьорите и бе наела сервитьорите. Той бе убежището й от жестокия свят. Място, където контролираше всичко и всеки правеше това, което тя наредеше. Той бе светилище, където никога не се налагаше да се чувства малка и никога не усещаше болката от миналото си.
По бузите й се плъзнаха сълзи. Какво щеше да прави сега? Щеше да прекара остатъка от вечността, криейки се, треперейки от страх, без да има какво да прави, освен да преживява отново и отново ужасите на миналото си?
Ванда насапуниса опърлената си коса, след това се потопи във водата, за да я изплакне. Лицето й бе изгоряло и вината беше нейна. Не трябваше да чака толкова дълго, за да телепортира Фил и себе си от опасността. Но не беше повярвала напълно на историята за бомбата. Как, по дяволите, той можеше да знае, че бе в шкафа й с документите?
Тя излезе от ваната, изсуши се и облече хавлиената роба. Бе очевидно, че е изработена за мъж. Шевът на раменете висеше чак до лактите й, а ръкавите скриваха пръстите й. Нави ръкавите и я върза стегнато около кръста си. Хавлията бе изработена за широки мъжки гърди, затова тя сви яката навътре в опит да прикрие бюста си.
Взе камшика си и влезе в кухнята. Светлините бяха изгасени, а в камината гореше голям огън. Тя пусна камшика си на масичката за кафе. Дали Фил се опитваше да направи мястото да изглежда романтично? На полицата над камината имаше запалени свещи. А лосът, който висеше преди малко там, го нямаше. Тя се огледа наоколо. Сърната и дивото прасе също бяха изчезнали.
Една врата се отвори и тя забеляза Фил на най-горното стъпало на стълбата, водеща към мазето. Той изключи осветлението, след това влезе в основната стая.
Усмихна се и сините му очи заблестяха, щом я погледна.
Коленете й омекнаха, но тя го прикри като внезапно седна на дивана и прокара ръка през късата си мокра коса.
— Какво стана с животинските глави?
— Преместих ги в мазето. Реших, че няма да имаш нищо против.
— Не.
Тя сви крака под себе си на дивана и оправи хавлията си, за да е сигурна, че бе покрита.
Той се приближи по-близо, все още гледайки я и все още усмихвайки се.