Цялата истина [The Whole Truth - bg]

— Съжалявам, но в момента не мога да ти го осигуря.

— В такъв случай ми резервирай място във влака. За ранния следобед.

— Сигурен ли си, че искаш да заминеш?

— Резервирай ми мястото, Франк.

— Добре, а после какво?

— Къде е Кейти Джеймс?

— Защо питаш? — изненадано го погледна Франк.

— Искам да й благодаря.

— Да не си се побъркал? Нима ще й благодариш след всичко, което ти стори?

— Нищо не ми е сторила. Освен че прелетя половината свят, за да ме види. Къде е?

— Проклет да съм, ако знам. Не съм й бавачка. А и цялото ми време е заето с грижи за теб.

— Кажи ми къде е! — настоя през стиснати зъби Шоу.

— Абе как стана така, че ти издаваш заповедите, а аз ги изпълнявам? — горчиво поклати глава Франк.

— След смъртта на Ана нещата се промениха — отсече Шоу. — Пет пари не давам за теб и твоите заповеди. Къде е Кейти?

— Казах ти, че…

— Ти не си от хората, които ще пуснат някого просто ей така — прекъсна го Шоу. — Хайде, изплюй камъчето!

Франк извърна глава към прозореца.

— Рю дьо Риволи, близо до хотел „Дьо Вил“. В апартамента на някакъв приятел, който не е в страната.

— Трябва ми точният адрес. Ще ми осигуриш ли кола?

— Как ще караш с това прекършено крило?

— Няма да имам проблеми, стига да е автоматик. Франк му помогна да облече якето и сложи сака в здравата му ръка.

— Съжалявам за Ана — глухо каза той. — Наистина съжалявам, Шоу. Може и да не ми вярваш, но наистина имах намерение да те пусна веднага след сватбата. А сега си свободен, докогато пожелаеш.

— Защо ми го казваш? — потъмня лицето на Шоу. — И защо, между другото, изобщо се грижиш за мен?

Франк пристъпи към прозореца, надникна навън и се обърна.

— Проверявам за скинари — рече с усмивка той.

— Защо, Франк? Ти ме мразиш и аз те мразя. Не достатъчно добри служебни отношения, но поне правилата са ясни.

Франк се тръшна на стола и заби поглед в стената.

— Питал ли си се някога как аз съм започнал да работя за тази прекрасна организация? — тихо попита той.

— Разкажи ми.

— Бях изправен пред същия избор като теб. И все още съм тук.

— Значи и теб са те принудили, така ли? — учуди се Шоу. — И си го изкарваш на мен, а?

— И какво от това? Между другото, аз продължавам да те мразя!

— Благодаря, Франк. Вече съм убеден, че животът ми не би могъл да бъде по-добър.

— Май наистина те е обичала много — промърмори Франк и сведе очи към месестите си лапи. — Аз никога не съм имал този късмет.

— Вече и аз го нямам — кимна Шоу и се насочи към вратата. — Тялото й още ли е в лондонската морга?

— Да, още не са ги освободили. — Франк замълча, после ненужно добави: — Следствието не е приключило.

— Тя би желала да я погребат в Германия. Сигурен съм, че родителите й вече са направили необходимите постъпки. — Част от съзнанието му отказваше да приеме, че може да говори толкова спокойно и разумно за погребението на Ана. Изведнъж изпита чувството, че кожата му ще пламне, ако веднага не излезе на чист въздух.

Франк го последва навън.