![Цялата истина [The Whole Truth - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/1/cyalata-istina-the-whole-truth-bg-download.jpg)
Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
— Сигурен съм, че вашето порто е най-доброто в света — усмихна се Пендър.
Навън прозвуча корабна сирена и той механично извърна очи към илюминатора. Към яхтата се приближаваше осемметрова гемия, на борда на която се бяха струпали десетина възбудени деца.
— Туристически посещения на „Шайло“, мистър Крийл? — ухили се той. — Решили сте да изкарате малко лесни пари от средиземноморската паплач с немити лица?
Крийл не отвърна на усмивката. Стана от мястото си, пооправи блейзъра и намести капитанската фуражка. Днес беше облякъл униформата именно заради тези деца.
— Италианчета от местното сиропиталище — сухо поясни той. — Когато съм тук, винаги ги каня на борда. Ще хапнат свястна храна, ще получат нови дрехи и играчки, ще се забавляват. Те са само деца, Дик. Имат нужда от забавления.
— Много щедро от ваша страна.
— Затова не взех жена си. Когато е на яхтата, тя просто не може да стои облечена, дори около нея да лудуват деца. Искам да кажа, че възрастните са друго нещо. Ако членовете на екипажа искат да я зяпат, нека го правят, но децата? Тази част от характера й наистина е много странна. Преди да се оженим, дори не подозирах за нея.
— Малка пробойна в аурата ви на всезнайко, а? — подхвърли Пендър, без да крие усмивката си.
— Дик, забелязвам, че от време на време си позволяваш волности, на които нямаш право — сухо отвърна Крийл.
— Извинявам се, мистър Крийл — стреснато го погледна Пендър. — Нямах намерение да…
Крийл сложи чашата на масичката пред него.
— Между другото, моето порто наистина е най-доброто в света.
Пендър побърза да вдигне чашата с пребледняло лице, следвайки жеста на домакина.
— За по-добър свят — рече Крийл.
— За по-добър свят — нервно измънка Пендър.
— Не бъди толкова мрачен, Дик — усмихна се Крийл. — Не говорех напълно сериозно.
Забележката му не допринесе с нищо за успокоението на Пендър.
— Отивам да настаня децата и веднага се връщам. А по-късно ще ги повозя на подводница.
— Имате подводница?! — зяпна Пендър.
— Имам всичко, Дик. Мислех, че го знаеш.
— Да, но италиански сирачета на подводница?!
— Когато човек има всичко, той иска да го сподели — отвърна Крийл.
Пендър го изчака да се качи на палубата и се залови за работа. Но част от съзнанието му продължаваше да бъде заето с мисълта за странностите на хората като цяло и особено на един от тях — човек с невъобразимо богатство. Повтори си, че никога вече не трябва да се държи като равен с господин милиардера. Това бе опасно, дори смъртоносно. Вярно, че на света имаше само шепа хора, които можеха да вършат това, с което се занимаваше Дик Пендър.
Но още по-вярно беше, че на света имаше само един Николас Крийл.
46
Шоу бавно отвори очи. Първото нещо, което видя, беше шкафчето до насрещната стена. Погледът му се плъзна надясно и спря върху чифт дълги и добре оформени крака край вратата.
Усмихна се въпреки силната болка в лявата ръка, която сякаш бяха ампутирали. Явно действието на болкоуспокоителните започваше да намалява.
— Ана? — прошепна той и направи опит да протегне здравата си ръка към нея.
Краката се приближиха и станаха по-ясни.
— Аз съм Кейти — прозвуча нестабилен женски глас. — Кейти Джеймс, помниш ли ме?
Боже, той ме взе за Ана!
Кейти спря пред леглото. Шоу бавно вдигна глава, гласът му прозвуча замаяно:
— Какво търсиш тук?
Не бях мислила за това, вцепени се тя. Логично беше да се допусне, че е в тази болнична стая заради Ана. После мозъкът й превключи на бързи обороти.
— Набрах мобилния ти телефон, но ми отговори някаква медицинска сестра. От нея разбрах, че си ранен, и дойдох да те видя.
— Дошла си чак в Париж?
— Бях в Лондон, съвсем наблизо — излъга тя. — Пътуването беше кратко.
Придърпа един стол, остави чантичката си на шкафчето и взе голямата му ръка между дланите си. Очите й спряха върху дебелия бинт с кърваво петно, който беше увит около лявата му ръка, малко под рамото. После пробягаха по синините и драскотините, с които бяха покрити лицето и шията му.
— Господи, сякаш те е блъснал влак! Но лекарите казват, че ще се оправиш.
— Къде е Ана? — уморено попита той.
Кейти понечи да отговори, но от устата й не излезе нито звук. Просто не можеше да го каже. Новината щеше да го убие.
— Не съм сигурна — преглътна с усилие тя. — Свързали ли са се с нея?
— Казах на Франк — тежко кимна Шоу. — Той се е погрижил.
Лицето му се изкриви от болка, пръстите му неволно опипаха ранената ръка.
Кейти панически се огледа, откри бутона за повикване и бързо го натисна. Прозвуча женски глас, а минута по-късно в стаята влезе дежурната сестра. В системата на Шоу беше вкарана допълнителна доза лекарства и той започна да се унася.