Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Но аз съм и двете: добричка и глупавичка!
- О, не! - възпротиви се Жозиан. - Не, не сте глупавичка... Щото аз прочетох книгата ви и да ви кажа, не е написана от глупачка!
Жозефин се усмихна:
- Благодаря. Защо никога не умея да съм така уверена в себе си? Това е някаква женска болест, нали?
- Познавам и мъже, които изпитват съмнения или се прикриват много умело.
- Може ли да ви задам един недискретен въпрос? - попита Жозефин и погледна Жозиан в очите.
Тя кимна.
- Ще се жените ли с Марсел?
Жозиан се изненада, после решително тръсна глава.
- Защо е нужно непременно да носим пръстени? Да не сме гълъби!
Жозефин се разсмя високо.
- Сега е моя ред да питам нещо недискретно! - заяви Жозиан и потупа кувертюрата на леглото. - Ако ви подразни, не ми отговаряйте.
- Добре - отвърна Жозефин.
Жозиан си пое дълбоко въздух и се хвърли в дълбокото:
- Вие обичате Филип, нали? И той ви обича, то бие на очи това нещо.
Жозефин подскочи.
-Личили?
- Първо, много сте се разхубавили... А зад подобно нещо винаги търси някой мъж! Когато жената се разхубави, виновникът винаги е някой мъж!
Жозефин се изчерви.
- После... Толкова внимавате да не поглеждате един към друг, да не си говорите, че е направо очебийно! Опитайте да се държите непринудено, по няма да личи. Казвам ви го заради дъщерите ви, защото аз го харесвам, той буди доверие. Освен всичко друго е и красив! Мъжът мечта!
- Той е мъж на сестра ми - смотолеви Жозефин.
Постоянно повтарям тези думи, щом заговоря за него. Време е
да сменя малко плочата! Най-накрая ще го сведа до това единствено определение: „мъжът на сестра ми“.
- Нищо не можете да сторите! Любовта не надува клаксона, преди да налети! Появява се, налага се, срутва препятствията; а и доколкото ви познавам, вие не сте му се хвърлили на врата!
- Така е!
- Даже сте дали заден ход с всичка сила!
- И продължавам!
- Все пак внимавайте. Защото, разпилее ли се, трохите няма как да се съберат с метличка!
- Ако продължава така, аз ще съм тази, която ще се разтроши.
- Не така де! Тези неща са красиви, не ги съсипвайте! Ще се допитам до госпожа Сюзан за вас. Оставете ми кичурче коса и за нея ще е достатъчно само да го докосне, за да каже дали тази работа между вас има бъдеще.
Жозиан се впусна в подробности за дарбите и добродетелите на госпожа Сюзан. Жозефин сбърчи нос: не, не, не съм по тия работи, не се интересувам от врачки.
- Охо! Тя много ще се засегне, ако чуе, че я наричате врачка! Тя чете в душите.
- Освен това не искам да зная. Предпочитам красотата на мъглявото, на неопределеното...
- Вие сякаш не живеете на земята! Добре, разбирам. Само внимавайте с дъщерите! Най-вече малката, май е готова за нападение!
- Заради пубертета е. Сложна възраст. Нужно е само да проявя повече търпение! Вече го изживях с Ортанс. Една вечер заспиват като розовобузести ангелчета и на другата сутрин се събуждат истински демони с хищни нокти!
- Вие най-добре си знаете. - Жозиан сякаш си мислеше за друго. - Жалко, че не искате да се срещнете с госпожа Сюзан. Тя предсказа смъртта на мъжа ви. „Едно животно с остри зъби...“ Нали умря, нали го изяде крокодил?
- И аз го вярвах, но онзи ден в метрото...
И Жозефин й разказа. За мъжа с червеното поло, затвореното око, белега, пощенската картичка от Кения. Тя сподели без притеснение. Чувстваше, че Жозиан я слуша добронамерено, същевременно я наблюдаваше с топлия си внимателен поглед и поглаждаше с пръсти дантелата на жабото.
- Мислите ли, че е било видение?
- Не... обаче госпожа Сюзан го е видяла в устата на крокодила, а тя рядко греши. Не може да се каже, че става дума за някаква обикновена смърт!
- Не! Може дори да се каже, че това е единственото интересно нещо, което му се случи. - Жозефин пусна някакъв чудноват нервен смях и млъкна смутено.
- Може наистина да го е видяла в устата на крокодил, обаче да не е мъртъв? - изказа предположение Жозиан.
- Смятате ли, че би могъл да се спаси?
- Това може да е обяснението за затвореното око и белега...
Жозиан се позамисли, после, сякаш си бе изяснила нещо, възкликна:
- Затова потърсихте адреса на онази жена, Милен... За да разберете дали и тя е получила някакви новини!
- Тя беше любовница на мъжа ми. След като ни пише на нас, сигурно е писал и на нея. Или й е телефонирал...
- Знам, че тя наскоро звънна на Марсел. Често говори за дъщерите ви. Пита за тях. Помоли го за адреса ви, за да ви изпрати коледна картичка.
- Да, тя спазва традициите. Забелязала съм, че човек много повече обръща внимание на подобни неща, когато живее в чужбина. Във Франция сякаш сме склонни да забравяме. Значи Марсел има адреса й...